Сапарево
Сапарево | |
Панорамен изглед към село Сапарево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1143 души[1] (15 март 2024 г.) 21,2 души/km² |
Землище | 54,046 km² |
Надм. височина | 832 m |
Пощ. код | 2645 |
Тел. код | 0707 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 65379 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Сапарева баня Калин Гелев (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Любомир Никлин /ПП-ДБ/ |
Сапарево в Общомедия |
Сапарево е село в Западна България. То се намира в община Сапарева баня, област Кюстендил.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Сапарево се намира в планински район, в подножието на северните склонове на Рила. То се намира в близост до град Сапарева баня. По време на османското владичество горещата вода се появила първо в близост до с. Сапарево (до параклиса „Св. Петър“), но заради появата на турски войски в Сапарева баня (тогавашна Германея), възрастните хора запушили извора с минералната вода от страх от нашествие. Впоследствие минералната вода изригнала в Сапарева баня.
История
[редактиране | редактиране на кода]За село Сапарево е най-старото сведение за учители и учебно дело в Кюстендилска област – от времето на нашето Възраждане. Отбелязано е на амвонната стена на черквата „Св. Никола“ в с. Сапарево през 1735 г.
От селото са и първите мелиоратори в България – хаджи Иван Велков, Петре Пугьов и Митьо Бонджилов, под чието ръководство се строи 14-километровата Сапаревска вада, по която се насочва част от водите на Черни Искър към басейна на Струма.
За първи път в Дупнишко, в село Сапарево се създава еснафско взаимоспомагателно сдружение, през 1864 г. През същата година се построява и най-голямата черква за времето в Горно поле „Св. Богородица“.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 1322 | 100,00 |
Българи | 1251 | 94,62 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 69 | 5,21 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Средновековна църква „Свети Никола“. Намира се в старото селско гробище на село Сапарево. След пожар през 1950 г. от нея е оцеляла само източната стена и апсидата. Малкото по обем запазени части от сградата и нейната стенопис, показват, че гробищната църква в село Сапарево принадлежи към прочутите църкви от Западна България. Паметник от национално значение.
- Средновековна църква „Свети Архангел Михаил“ и Сапаревски манастир „Свети Архангел Михаил“. Намира се на около 1,5 км югоизточно от селото, в долината на малък поток, в гънките на Рила. Построена е през втората половина на XV в. от който строителен период са оцелели само южната и част от източната стена. Възстановена е през 1863 г. Запазени са част от средновековни стенописи от XV и XVI век. Църквата е манастирообразуващ фактор – през 1997 г. около църквата са изградени нови постройки, камбанария и масивна ограда, които заедно с църквата оформят манастирския комплекс на едноименния манастир. Манастирът не е действащ.
- Възрожденска църква „Успение Богородично“. Представлява умален вид на църквата в Рилския манастир. В изографисването и при изработването на дърворезбата художникът и майсторът-резбар също са се стремили да подражават на образци от Рилската обител. Строена е в периода 1861–1864 г. На мястото ѝ в началото на 19 век имало само един каменен кръст, което подсказва, че там се е намирало старо оброчище. Църквата е изградена по инициатива на Костадин Грахльов, който бил най-бедният човек в селото. Подтик към това му дало съновидение, в което му се явила Богородица и му казала да построи църква. Пак по такъв чуден начин му било подсказано къде да копае, за да намери необходимите за строежа пари. Котелът, в който, както твърдят, бедният човек намерил заровените златни пари, и до днес се пази като реликва в църквата. За строежа били наети майстори от Трън, прочути със своите строителни умения, а за украсата бил поканен дърворезбар и иконописец от Банско-Разложката школа. Църквата е най-голямата в общината и е изключително красива. Четирите колони, крепящи централния купол, са увенчани с позлатени образи.
- Параклис „Свети свети Петър и Павел“. Намира се на около 1,5 км от селото – от дясната страна на шосето Дупница-Самоков.
- Параклис „Свети Георги“. Намира се на около 2 км от селото от ляво на шосето – Дупница-Самоков.
- Параклис „Света Троица“. Намира се на около 2 км югоизточно от селото – в близост до манастира „Св.Архангел Михаил“ – от другата страна на потока.
- Параклис „Свети Илия“.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Всяка година на 15 август /Успение Богородично/ има събор в центъра на селото, съпроводен от голям курбан, танци и веселие с местните и гости от съседните села.
- Курбани в селото правят край едноименните параклиси също на Гергьовден, Илинден, Архангеловден и Петровден.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Геров Г., Стенописите от църквата „Св. Архангел Михаил“ край с. Сапарево., сп. Изкуство, кн. 14, 1994
- Милушева, Венета, „Късносредновековни и възрожденски култови обекти в района на Сапарева баня“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.ХVІ, Велико Търново, 2010 г., с.117-128.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Изглед от с. Сапарево
-
Църквата „Успение Богородично“
-
Стара къща с. Сапарево
-
Изглед от с. Сапарево
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Община Сапарева баня Архив на оригинала от 2006-06-19 в Wayback Machine.
- Село Сапарево - обща информация Архив на оригинала от 2010-11-03 в Wayback Machine.
- Свети Архангел в село Сапарево
- Църкви, манастири и параклиси в Сапарева баня и Сапарево[неработеща препратка]
- Свети Никола в село Сапарево
|