Успение Богородично (Сапарево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
Saparevo-church-Uspenie.jpg
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Сапарево
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Софийска
Арх. наместничество Дупнишко
Тип на сградата базилика
Архитектурен стил възрожденски
Време на изграждане 1861 – 1864 г.
Съвременен статут действащ храм
Съвременно състояние реставрирана

„Успение Богородично“ е възрожденска българска църква в село Сапарево, община Сапарева баня. Намира се на височина в центъра на селото.

История, архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Богородица“ представлява умален вид на църквата в Рилския манастир. Построена е на възвишение с камбанария и часовник. Манастирската черква е била най-големият християнски храм, издигнат в подвластните на турците християнски земи и възрожденските ни градове и села я вземат за модел на бъдещите си черкви. В изографисването и при изработването на дърворезбата художникът и майстор-резбарят също са се стремили да подражават на образци от Рилската обител. Още в началото на XIX век започва икономическото съживяване на Сапарево. Църквата е издигната в периода 1861 –1864 г. На мястото ѝ преди строежа имало само един каменен кръст, което подсказва, че там се е намирало старо оброчище. Църквата е изградена по инициатива на Алекси Грахльов, който бил най-бедният човек в селото. Подтик към това му дало съновидение, в което му се явила Богородица и му казала да построи църква. Пак по такъв чуден начин му било подсказано къде да копае, за да намери необходимите за строежа пари. Котелът, в който, както твърдят, бедният човек намерил заровените златни пари, и до днес се пази като реликва в църквата. За строежа били наети майстори от Трън, прочути със своите строителни умения, а за украсата бил поканен дърворезбар и иконописец от Банско-Разложката школа. Църквата е най-голямата в общината и е изключително красива. Четирите колони, крепящи централния купол, са увенчани с позлатени образи.

До 2005 г. в комплекс с черквата е и сградата на старото училище. Същото е развалено, за да не се самосрути.

Мнозина и до днес се чудят как е издаден ферман (разрешително) за построяване на такава внушителна по размер и височина черква. След Кримската война е подписан Мирният договор в Париж през 1865 г. Портата издава реформен акт под името Хатихуманюн, който позволява на българите да се борят за независима църква. Така издаването на ферман за строеж вече не е било толкова трудно. Големината на черквата е зависела от икономическата мощ на селото, а тук, както знаем и от имането, което Алекси Грахльов е намерил и вложил в построяване на храма, хората са били сравнително имотни.

Пред входа на черквата, отляво на стълбите, е и паметникът на загиналите от селото през войните за Обединението на България (1912 – 1918 г.).[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Милушева, Венета, „Късносредновековни и възрожденски култови обекти в района на Сапарева баня“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т. XVI, Велико Търново, 2010 г., с. 117 – 128.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България