Свети Никола (Сапарево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“
Sv.Nikola.Saparevo.1.JPG
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Сапарево
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Софийска
Архиерейско наместничество Дупнишко
Време на изграждане XIV-XV век
Съвременен статут недействащ храм
Съвременно състояние развалини

„Свети Никола“ е средновековна българска църква в село Сапарево, община Сапарева баня, област Кюстендил.

История, архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Sv.Nikola.Saparevo.3.JPG
Sv.Nikola.Saparevo.4.JPG

Църквата се намира се в старото селско гробище на село Сапарево.

Църквата има 2 строителни периода. Първата църква е малка еднокорабна и едноапсидна постройка от XIV-XV век. Предполага се, че е била разрушена през 1668 г. по времето на походите на султан Мехмед IV. Впоследствие е възобновена и разширена през 1676 г. от дошлия от Солун свещеник поп Пешо, като е запазена старата апсида и подът е вкопан около 1 метър. По-късната църква е също еднокорабна, с открит притвор и цилиндричен свод, изгоряла през 1950 г. След пожара са оцелели само източната стена с апсидата и протезисната ниша, оформена в цариградска арка. Останалите стени са частично запазени. Запазената част от църквата е поставена под покрив, който e рухнал.

Църквата е е била изцяло изписана отвътре. Оцелелите остатъци от стенописите са силно пострадали от пожара и цветовете им са променени. В апсидната ниша след пожара се запазени следните сцени: Богородица на трон с Христос – дете и архангелите, Евхаристия, Мелисмос, Пиета. Сега – поради рухването на защитния покрив, фреските са изложени на преки атмосферни влияния и постепенно се унищожават.

Богомолците продължават да почитат нейните руини, поставят там икони и палят свещи по празници и други поводи. До пожара по стените още ясно са личали надписи и подписи на български поклонници от началото на XVIII в. Малкото по обем запазени части от сградата и нейните стенописи показват, че гробищната църква в село Сапарево принадлежи към прочутите църкви от Западна България. Паметник от национално значение.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Църквата носи името на Свети Никола или Свети Николай Мирликийски Чудотворец (270 – 343). Той е източноримски духовник, епископ на град Мира Ликийска в областта Ликия. Приживе Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците и търговците.

През средновековието мощите му са пренесени от италиански моряци от храма в Мира в гр. Бари, Италия където се пазят и до днес.

В България денят на светеца – Никулден, се чества на 6 декември.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Асен Василиев – Проучвания на изибразителните изкуства из някои селища по долината на Струма – Известия на Института за изобразителни изкуства, VII, 1964 г., с. 165 и сл.
  • Димитров, З и Шарков, Б. – Стенописни орнаменти от Югозападна България, София 1964 г., с. 27
  • Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Никола“ в с.Сапарево за паметник на изобразителното изкуствоа. София, 1969 г., 21 с., Архив НИПК
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с. 27
  • Милушева, Венета, „Късносредновековни и възрожденски култови обекти в района на Сапарева баня“, в Известия на Историческия музей, Кюстендил, т. XVI, Велико Търново, 2010 г., с. 117 – 128.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България