Стража (планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стража.

Стража
Стража планина
Стража планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.778° с. ш. 22.728° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Перник
Част от Руйско-Верилска планинска редица
Най-висок връх Стража
Надм. височина 1388,8 m
Bulgaria-Kraishte-topographic-map-bg.svg
Стража в Общомедия

Стража планина (до 29 юни 1942 г. Парамун, Парамунска планина)[1] е моноклинална планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица, във физикогеографската област Краище, област Перник.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Планината е разположена между долините на реките Ябланица (десен приток на Ерма) и левият ѝ приток Велиновска, които я отделят съответно от планините Завалска на североизток и Любаш на юг, Люляк (Люцкан планина) на запад и Ездимирска на север. Дължината ѝ от северозапад на югоизток е 5 км, а ширината ѝ 3 км.

Стража е уединена планина, разположена B западните части на Верило-Руйската планинска редица. Общата посока на простиране е от северозапад на югоизток. На северозапад се ограничава от Велиновска река, чиято долина я отделя от източните склонове на Ездимирска планина, а на югоизток от долината на р. Клисура (начален приток на р. Ябланица). За нейна северна граница може да се приеме долината на р. Ябланица, а за южна Суха река. В старите литературни източници тя е известна още под името Парамунска планина. на името на скътаното в нея село Парамун. Почти всички местни жители я назовават с това име. В така очертаните граници площта на планината е приблизително 24 km2.

Стража е изградена от дебелоспойни юрски варовици. Този литоложки строеж е допринесъл за развитието на карстов релеф (понори. кари, въртопи и т.н.), особено типичен за северната част от билото. за района на връх Дренова глава (1084 m) и връх Гуглин въртоп (1079 т). Най-високата точка на планината връх Стража (наричан още Големи връх) (1389 m), се намира в южната част на монолинтната и приблизително с еднаква височина билна повърхност.

Растителната покривка е бедна и до голяма степен наподобява съседните и планини Ездимирска и Любаш. Склоновете на планивата са почти голи и са заети главн от закелявял дъб, а билото е без дървесна растителност, с развитие на сухолюбиви тревни формации. На много места, предимно към подножието, има млади борови насаждения.

Стража е безводна планина. От нея водят началото си малки, временни потоци. Голяма част от падналите валежи се губят в многобройиите понори, с които е осеяна планината, и излизат в подножието във вид на малки карстови извори, които имат силно променлив, непостоянен дебит. Водите от планината се оттичат чрез р. Ябланица (десен приток на р. Ерма) към Черноморския басейн.

Стража е лесно достъпна и проходима планина, за което допринася обезлесеността и въпреки значителните наклони на различно ориентираните склонове средно 20-25 °. Сравнително по-ниски стойности (15 – 20 °) те имат в района на с. Парамун. Към Долината на р. Ябланица, на север и на юг от Големи връх (Стража) съществуват скални венци, които с почти отвесните си откоси са единствените места, където е затруднен достъпът.

Най-добрите изходни пунктове за навлизане в планината са с. Парамун, разположено на 850 m н.в. в долинно разширение, и с. [[[Лялинци]], от което най-лесно може да бъде изкачен най-високият връх на планината. Трябва да се отбележи, че тези две села не правят изключение от общата нерадостна картина на силно обезлюдяване, характерна за всички селища от Западното Среногорие и Краище. Например с. Лялинци през 40-те години е имало почти 600 жители, а през 1992 г., е едва 73.

В планината няма туристическа маркировка или база за нощуване. Разнообразният карстов релеф и отличната обзорност във всички посоки превръщат запознаването със Стража B приятно преживяване за всеки турист.

Освен яребици, пъдпъдъци и други пернати по нагорещените варовикови скали лятно време се срещат и змии.

В средата на планината е разположено село Парамун, а по периферията ѝ селата Велиново (на запад), Филиповци (на север) и Лялинци (на юг).

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 199 – 200.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]