Стража (планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стража.

Стража
Стража планина
Стража планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.778° с. ш. 22.728° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Перник
Част от Руйско-Верилска планинска редица
Най-висок връх Стража
Надм. височина 1388,8  m
Стража в Общомедия

Стража планина (до 29 юни 1942 г. Парамун, Парамунска планина)[1] е моноклинална планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица, във физикогеографската област Краище, област Перник.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Планината е разположена между долините на реките Ябланица (десен приток на Ерма) и левият ѝ приток Велиновска, които я отделят съответно от планините Завалска на североизток и Любаш на юг, Люляк (Люцкан планина) на запад и Ездимирска на север. Дължината ѝ от северозапад на югоизток е 5 км, а ширината ѝ 3 км.

Стража е уединена планина, разположена B западните части на Верило-Руйската планинска редица. Общата посока на простиране е от северозапад на югоизток. На северозапад се ограничава от Велиновска река, чиято долина я отделя от източните склонове на Ездимирска планина, а на югоизток от долината на р. Клисура (начален приток на р. Ябланица). За нейна северна граница може да се приеме долината на р. Ябланица, а за южна Суха река. В старите литературни източници тя е известна още под името Парамунска планина. на името на скътаното в нея село Парамун. Почти всички местни жители я назовават с това име. В така очертаните граници площта на планината е приблизително 24 km2.

Стража е изградена от дебелоспойни юрски варовици. Този литоложки строеж е допринесъл за развитието на карстов релеф (понори. кари, въртопи и т. н.), особено типичен за северната част от билото. за района на вр. Дренова глава (1084 m) и вр. Гуглин въртоп (1079 т). Най-високата точка на планината вр. Стража (или наричан оше Големи връх) (1389 m), се намира в южната част на монолинтната и приблизително с еднаква височина билна повърхност.

Растителната покривка е бедна и до голяма степен наподобява съседните и планини Ездимирска и Любаш. Склоновете на планивата са почти голи и са заети главн от закелявял дъб, а билото е без дървесна растителност, с развитие на сухолюбиви тревни формации. На много места, предимно към подножието, има млади борови насаждения.

Стража е безводна планина. От нея водят началото си малки, временни потоци. Голяма част от падналите валежи се губят в многобройиите понори, с които е осеяна планината, и излизат в подножието във вид на малки карстови извори, които имат силно променлив, непостоянен дебит. Водите от планината се оттичат чрез р. Ябланица (десен приток на р. Ерма) към Черноморския басейн.

Стража е лесно достъпна и проходима планина, за което допринася обезлесеността и въпреки значителните наклони на различно ориентираните склонове средно 20-25 °. Сравнително по-ниски стойности (15 – 20 °) те имат в района на с. Парамун. Към Долината на р. Ябланица, на север и на юг от Големи връх (Стража) съществуват скални венци, които с почти отвесните си откоси са единствените места, където е затруднен достъпът.

Най-добрите изходни пунктове за навлизане в планината са с. Парамун, разположено на 850 m надм. в. в долинно разширение, и с. [[[Лялинци]], от което най-лесно може да бъде изкачен най-високият връх на планината. Трябва да се отбележи, че тези две села не правят изключение от общата нерадостна картина на силно обезлюдяване, характерна за всички селища от Западното Среногорие и Краище. Например с. Лялинци през 40-те години е имало почти 600 жители, а през 1992 г., е едва 73.

В планината няма туристическа маркировка или база за нощуване. Разнообразният карстов релеф и отличната обзорност във всички посоки превръщат запознаването със Стража B приятно преживяване за всеки турист.

Освен яребици, пъдпъдъци и други пернати по нагорещените варовикови скали лятно време се срещат и змии.

В средата на планината е разположено село Парамун, а по периферията ѝ селата Велиново (на запад), Филиповци (на север) и Лялинци (на юг).

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 199 – 200.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]