Адам (дем Лъгадина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Адам.

Адам
Αδάμ
— село —
Панорама на селото
Панорама на селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Площ 18 km²
Надм. височина 385 m
Население (2001) 781 души
Адам в Общомедия

Адам или Адам кьой (на гръцки: Αδάμ) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас) в област Централна Македония със 781 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Адам е разположено в центъра на северната част на Халкидическия полуостров в северните склонове на планината Хортач (Хортиатис), на около 50 km източно от Солун, на 13 km южно от националния път Солун-Кавала.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Археологически обекти от праисторията и от римската епоха има открити в местността Адамиотиса, южно от селото, в местността Тумба Мелиса, на 800 m северно от селото и в мястото Тихос (Стена) в местността Валта, на четири километра източно от селото.[2]

Край селото е византийският параклис от IX век „Свети Пантелеймон“.[3] Южно от Адам край едноименното аязмо също има средновековен параклис „Света Параскева“, а до него възрожденски със същото име. „Света Троица“ също е средновековен храм.[4] На няколко метра южно от извора Света Параскева са запазени останки от едната арка на акведукт от XIX век, който е снабдявал с вода чешмите в селото. От тези чешми е запазена само една в Горната махала.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава за пръв път се споменава за първи път при преброяване в XV век като тимар на Чауш Хизир, което в 1449 година е дадено на Вардар Салих Факих. През XV и XVI век е споменавано като християнско селище Адхам, Адам, Адемкьой, Адамкьой. Селото на Адам, без обаче да е сигурно, че е същото селище, е споменато в Acta на светогорския манастир Дионисиат през 1503/4 година и на Ксенофонт през 1321 година.[1] През XVII - XVIII век селото е част от въглищарските села със смесено население в нахия Пазаргия. В 1861/1862 селото е записано като чисто християнско с общо 80 къщи.[4]

Църквата „Света Параскева“ е от 1836 година.[1][5] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Адам (Adam), Ардамерска епархия, живеят 1200 гърци.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Адамъ Кьой живеят 900 жители гърци християни.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Адемкьой (Adem-Keuy) има 940 жители гърци и в селото работи гръцко училище.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година Адам попада в Гърция. До 2011 година селото е част от дем Калиндия на ном Солун. В 1920 година община Адам се състои от селата Адам, Софулар, Гирен и Кари гьол.[4]

В старото каменно училище, построено в 1900 година на централния площад, днес има Музей на старогръцките, византийските и поствизантийските музикални инструменти.[5] Сградата е паметник на културата.[4] В махалите на Адам могат да се видят много красиви къщи, като Папатикудевата на общинския път, Заховата, построена в края на XIX век на ъглов парцел до централния площад, Андрианудевата от втората половина на XIX век в дъното на тесен парцел, без да се вижда от пътя, Гизелевата от първите години на XX век, близо до „Света Параскева“, основното училище в югоизточната част на селото, построено в 30-те години на XX век.[4]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Адам
  • Flag of Greece.svg Евангелос Калудис (Ευάγγελος Καλλούδης), Нестор Димитриу (Νέστωρ Δημητρίου) и Константинос Хадзис (Κωνσταντίνος Χατζής), гръцки андартски дейци, епитропи на гръцкото училище[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. с. XIII.
  2. Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. с. XV.
  3. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ. // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 2014-06-07.
  4. а б в г д е Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. с. XIV.
  5. а б Αδάμ. // Δήμος Λαγκαδά. Посетен на 2014-06-07.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 35.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 169.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.
  9. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 44
     Портал „Македония“         Портал „Македония