Гнойна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гнойна
Παλαιοχώρα
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Географска област Лъгадинско поле
Население (?) изселено души

Гнойна (на гръцки: Παλαιοχώρα) е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Лъгадина, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено на няколко километра южно от Ново село (Крития).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Гнойна е чифлик в Лъгадинска казана Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Палеохори (Palaio-khori) живеят 90 гърци.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Гниона (Gniona) е посочено като село с 24 домакинства и 98 жители българи.[2]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Гнойна живеят 75 гърци.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Gnoïoïana има 240 жители българи патриаршисти гъркомани.[4]

Според Анастасия Каракасиду Гнойна е било чифлик, в който

живеели славяноезични изполичари и пастири, чиито по-напредничави фамилии изпращали децата си в гръцкото училище в Гювезна, за да станат учители, свещеници, бакали или занаятчии.[5]

Жителите на Гнойна са идентифицирани от жителите на околните села като „славяноезични“, което се подкрепя от презимената на хората, живеещи в селото в края на османската епоха. Според разкази по време на действието на Гръцката въоръжена пропаганда в Макдеония селото пострадва от гръците чети и част от жителите му се изселват в Гвоздово, а българските четници евакуирали старите хора от Гнойна в съседното Айватово – пробългарската твърдина в региона.[6]

Потомък на стара фамилия от Палехора си спомня:

Чичо ми се оженил за жена от Висока. Тя била българоезична. Говорела македонски. Българският е различен език. Тя говорела и гръцки. И майка ми, баща ми и тъща ми, всички говореха македонски. Такъв беше обичаят тук. Бяхме навикнали на това. Викахме на лелята чино и на водата вода.[7]

Основната част от жителите на селото го напускат през 1905 година. През следващите десетилетия там спорадично се установяват различни групи бежанци от безредиците – както българи, така и гърци. Последните жители на селото са семейство каракачани, които го напускат през 1949 година, след което селото постепенно е превърнато в обработваеми земи.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152-153.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 171.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 196-197.
  5. Каракасиду 2008, с. 39.
  6. Каракасиду 2008, с. 66-67, 92.
  7. Каракасиду 2008, с. 103.
  8. Каракасиду 2008, с. 158-159.
Цитирани източници
     Портал „Македония“         Портал „Македония