Направо към съдържанието

Аналипси (дем Лъгадина)

Вижте пояснителната страница за други значения на Аналипси.

Аналипси
Ανάληψη
— село —
Гърция
40.7217° с. ш. 23.1733° и. д.
Аналипси
Централна Македония
40.7217° с. ш. 23.1733° и. д.
Аналипси
Солунско
40.7217° с. ш. 23.1733° и. д.
Аналипси
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемЛъгадина
Географска областЛъгадинско поле
Надм. височина157 m
Население606 души (2001)

Аналипси или Корфалу (на гръцки: Ανάληψη, катаревуса Ανάληψις, Аналипсис, до 1958 Κορφαλού, Корфалу[1]) е село в Гърция, дем Лъгадина, област Централна Македония с 606 жители (2001). В църковно отношение е част от Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия.

Селото е разположено в Лъгадинското поле, на източно от Лъгадина (Лангадас), близо до северния бряг на Лъгадинското езеро (Корония). Селото има три махали – Горна, Долна и Средна.[2]

На скалист хълм, до река на 2 km от селото има селищна могила от късната бронзова епоха. Селищна могила от бронзовата епоха има и в хълмистия района между Аналипси и Лофискос на източния бряг на реката. На около 1 km южно от Аналипси, близо до реката Мега Рема има повърхностни индикации за селище от византийско и поствизантийско време.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Корфалу е турско село, числящо се към Лъгадинската каза на Османската империя. В 1862 година селото е засвидетелствано като Кулкалу, а по-късно като Курфалия, Куровали, Курфали.[2] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Куровали живеят 180 души турци.[3]

След Междусъюзническата война Корфалу попада в Гърция. През 20-те години мюсюлманското му население се изселва и в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Коруфалу е чисто бежанско село със 78 бежански семейства и 264 души.[4] В 1958 година е прекръстено на Аналипси, в превод Възнесение.[2]

В църквата „Свети Димитър“ има ценни икони.[5]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XVI. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
  4. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  5. Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XV. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.