Успение Богородично (Ардамери)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
Κοιμήσεως Θεοτόκου
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоАрдамери
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияЙерисовска, Светогорска и Ардамерска
Архиерейско наместничествоАрдамери и Галатища
Тип на сградататрикорабна базилика
Изграждане1836 г.
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм

„Успение на Пресвета Богородица“ (на гръцки: Ι. Ν. Κοιμήσεως Θεοτόκου) е православна църква в село Ардамери, Халкидики, Гърция, енорийски храм на Йерисовската, Светогорска и Ардамерска епархия.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена на хълм в южната част на Ардамери.[1] На халма е намерена статуя на богинята Кибела, а в подножието му – повредена гробница и римска керамика.[3] Църквата е построена в XVIII век върху развалините на старохристиянски храм, който е бил катедра на Еркулската епископия. Унищожена в 1821 година, църквата е възстановена в 1836 година.[4]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение е трикорабна базилика с по-нов притвор на запад и също по-нова камбанария в югозападния ъгъл. Покривът на храма е двускатен, като първоначално е бил с каменни плочи, а днес е с керемиди.[1] Дългите страни на храма и апситада са украсени със сводести слепи ниши. Апсидата е полукръгла с вентилационен отвор и отделен покрив и над нея има голям прозорец.[5] В стените са вградени много антични и средновековни сполии.[4][5] В северната част на двора има пет цели мраморни колони.[5] Западният вход на храма е запазил старата си мраморна врата.[5] Във вътрешността има антична мраморна колона и мраморни плочки от VI век.[4] Колоните разделящи трите кораба също използват стари бази и капители. Централният кораб е покрит с полуцилиндричен свод с подсилени дъги, а страничните с полусферични слепи куполи. Две средновизантийски мраморни плочи са интегрирани в дървения иконостас. Забележителен е и епископският трон, в който има сполии от раннохристиянския период.[5] Има останки от стенописи от края на XIX – началото на XX век.[5] Празничните икони са от XVIII век,[4] а според други сведения иконостасните икони са от втората половина на XIX век.[5] Общо в храма са регистрирани 62 преносими икони и едни царски двери.[5]

В 1983 година църквата е обявена за паметник на културата.[1][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XVI. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
  2. Ἱεροί Ναοί // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 8 юни 2014.
  3. Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XVIII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
  4. а б в г ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 13 юни 2014.
  5. а б в г д е ж з Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XVII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
  6. Αρδαμέρι // Δήμος Λαγκαδά. Архивиран от оригинала на 2013-04-14. Посетен на 8 юни 2014.