Бащина
Бащина̀та представлява недвижимото имущество, което се получава и предава по наследство от бащата на синовете.[1]
През Средновековието бащинията на феодалите представлява тяхната пълна собственост и могат да се разпореждат с нея, както желаят. В османското законодателство се означават земите на определени категории рая със специално предназначение – войнуци, доганджии, дервентджии и др.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 206.
