Перник (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пернишка област)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Перник.

Област Перник
Област Перник на картата на БългарияОбласт Перник на картата на България
Страна Флаг на България България
Район за планиране Югозападен
Областен център Перник
Площ 2 390,5 km²
Население (2011) 133 530 души
55,9 души/km²
Общини 6
МПС код РК
Официален сайт pk.government.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Област Перник в Общомедия

Област Перник е една от 28-те области на България. Заема площ от 2 390,5 km² и има население 133 530 души (по окончателни данни от преброяване 2011)[1]. Пощенските кодове на населените места в област Перник са от 2300 (за град Перник) до 2499. МПС-кодът ѝ е РК.

География[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта на област Перник

Област Перник се намира в Западна България и в географския център на Балканския полуостров. Границите ѝ са маркирани на север от Заваловискярската планина, на североизток – от Люлин, на югоизток – от Витоша, на юг – Конявската планина. Тази площ, обградена с планински вериги с височина, варираща между 1000 и 2300 m, е естествено разпокъсана от Верило-Руйската планинска верига. В този насечен планински релеф са включени Пернишко-Брезнишката, Радомирската и Земенската котловини, пресичани от река Струма и от най-горните ѝ пълноводни притоци. Котловините са отделени помежду си от трудно проходимите проломи, издълбани от Владайска река, Струма и река Ябланица. Запазените днес географски наименования на четирите вътрешни района са Граово (включваща Пернишко и Брезнишко), Мраката (Радомирско), Краище (Земенско) и Знеполе (Трънско). По-големите градски центрове в област Перник са Перник, Радомир, Брезник, Земен и Трън и всеки един от тях (заедно с близките им села) е обособен в самостоятелна община (към тях се прибавя и община Ковачевци).

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Населени места в област Перник (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(6 на брой)
Населени места
(171 на брой – 6 града и 165 села)
Брой и вид
Градове Села Общо
Брезник Арзан, Бабица, Банище, Бегуновци, Билинци, Брезник, Брезнишки извор, Брусник, Велковци, Видрица, Гигинци, Гоз, Горна Секирна, Горни Романци, Режанци, Гърло, Долна Секирна, Долни Романци, Душинци, Завала, Кошарево, Красава, Кривонос, Конска, Муртинци, Непразненци, Ноевци, Озърновци, Ребро, Ръжавец, Садовик, Слаковци, Сопица, Станьовци, Ярославци 1 34 35
Земен Беренде, Блатешница, Враня стена, Габровдол, Горна Врабча, Горна Глоговица, Дивля, Долна Врабча, Еловдол, Жабляно, Земен, Калотинци, Мурено, Одраница, Падине, Пещера, Раянци, Смиров дол 1 17 18
Ковачевци Егълница, Калище, Ковачевци, Косача, Лобош, Ракиловци, Светля, Сирищник, Слатино, Чепино 0 10 10
Перник Богдановдол, Боснек, Вискяр, Витановци, Големо Бучино, Дивотино, Драгичево, Зидарци, Кладница, Кралев дол, Лесковец, Люлин, Мещица, Перник, Планиница, Радуй, Расник, Рударци, Селищен дол, Студена, Батановци, Чуйпетлово, Черна гора, Ярджиловци 2 22 24
Радомир Байкалско, Беланица, Бобораци, Борнарево, Владимир, Горна Диканя, Гълъбник, Дебели лаг, Долна Диканя, Долни Раковец, Драгомирово, Дрен, Друган, Жедна, Житуша, Извор, Касилаг, Кондофрей, Копаница, Кленовик, Кошарите, Негованци, Николаево, Поцърненци, Прибой, Радибош, Радомир, Старо село, Стефаново, Углярци, Червена могила, Чуковец 1 31 32
Трън Банкя, Берайнци, Богойна, Бохова, Бусинци, Бутроинци, Велиново, Видрар, Врабча, Вукан, Главановци, Глоговица, Горна Мелна, Горочевци, Джинчовци, Докьовци, Долна Мелна, Дълга лука, Ездимирци, Еловица, Ерул, Забел, Зелениград, Кожинци, Костуринци, Къшле, Лева река, Лешниковци, Ломница, Лялинци, Милкьовци, Милославци, Мракетинци, Мрамор, Насалевци, Неделково, Парамун, Пенкьовци, Проданча, Радово, Рани луг, Реяновци, Слишовци, Стайчовци, Стрезимировци, Студен извор, Трън, Туроковци, Филиповци, Цегриловци, Шипковица, Ярловци 1 51 52

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Перник, според преброяванията през годините:[2]

Общини Площ
(в км2)
1934
(31.12.1934)
1946
(31.12.1946)
1956
(1.12.1956)
1965
(1.12.1965)
1975
(2.12.1975)
1985
(4.12.1985)
1992
(4.12.1992)
2001
(1.3.2001)
2011
(1.2.2011)
Общо 3 394,221 155 573 169 042 179 319 180 199 173 828 179 923 163 307 149 832 133 530
Брезник 404,038 20 535 20 377 17 475 14 599 12 582 10 994 10 250 8 532 6 945
Земен 247,077 14 100 13 873 11 470 8 601 6 935 5 652 5 134 4 139 2 762
Ковачевци 144,945 10 410 9 640 6 906 4 636 3 429 2 668 2 583 2 155 1 600
Перник 484,213 42 617 59 593 91 081 109 724 113 890 117 615 111 244 104 625 97 181
Радомир 540,488 39 131 39 130 33 785 29 739 27 217 28 072 27 206 24 754 20 896
Трън 573,460 28 780 26 429 18 602 12 900 9 775 7 922 6 890 5 627 4 146

Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]

Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт (НСИ):

Численост
на
живородените
Численост
на
починалите
Естествен
прираст
Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)
Коефициент
на
смъртност
(в ‰)
Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
2008 8.0 17.4 –9.4
2009 8.7 17.4 –8.7
2010 8.1 17.7 –9.6
2011 7.6 18.9 –11.3
2012 959 7.3 19.0 –11.7
2013 942 2 382 –1 440 7.3 18.4 –11.1
2014 939 2 366 –1 427 7.3 18.5 –11.2
2015 7.0
2016

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[3][4]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 149 832 133 530 100.00 100.00
Българи 145 642 120 929 97.20 90.56
Турци 108 231 0.07 0.17
Цигани 3 035 3 560 2.02 2.66
Други Руснаци 224 259 0.149 0.19
Арменци 14 0.009
Власи 5 0.003
Македонци 6 0.004
Гърци 22 0.014
Украинци 44 0.029
Евреи 1 0.001
Румънци 0 0.000
Други 59 0.039
Не се самоопределят 270 443 0.18 0.33
Не отговорили 402 8 108 0.26 6.07

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[5]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 149 832 100.00
Български 147 117 98.18
Турски 106 0.07
Цигански 1 542 1.02
Други 443 0.29
Не се самоопределят 222 0.14
Непоказано 402 0.26

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[6][7]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 149 832 133 530 100.00 100.00
Православие 146 141 90 367 97.53 67.67
Католицизъм 92 403 0.06 0.30
Протестантство 356 858 0.23 0.64
Ислям 178 202 0.11 0.15
Друго 94 146 0.06 0.10
Нямат 5 406 4.04
Не се самоопределят 2 569 8 712 1.71 6.52
Непоказано 402 27 436 0.26 20.54

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Към 2015 г. в област Перник се намират 1 природен парк, 1 поддържан резерват, 4 защитени местности и 4 природни забележителности.

Код Име В землищата на Площ
ha)
Година на
обявяване
PP01 Природен парк „Витоша“ (част) Боснек, Горна Диканя, Кладница, Рударци, Чуйпетлово 27079,11 1934
PR19 Острица Кралев дол, Перник, Радомир 135,99 1961
ZM110 Чокльово блато Байкалско 320  1992
ZM464 Белите кладенци Кралев дол, Радомир 128,1 2007
ZM541 Голо бърдо – находище на муховидна пчелица Червена могила 10,62 2012
ZM561 Лялинци Лялинци 6,93 2013
PZ014 Трънско ждрело Ломница 8,7 1961
PZ037 Духлата Боснек 50  1962
PZ119 Естествено находище на див божур в местността „Янкьовец“ Извор 1,2 1974
PZ120 Вековна дъбова гора в местността „Янкьовец“ Житуша, Извор 2,39 1974

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_Age.xls
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  3. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 декември 2017.
  4. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 21 декември 2017.
  5. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 21 декември 2017.
  6. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 21 декември 2017.
  7. ((en))  „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 декември 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България