Расник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Расник
Общи данни
Население 428 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,013 km²
Надм. височина 782 m
Пощ. код 2357
Тел. код 07714
МПС код РК
ЕКАТТЕ 62219
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Перник
Станислав Владимиров
(БСП)
Кметство
   кмет
Расник
Венцислав Любенов
(БСП, ЗНС, КПБ, ...)

Раснѝк е село в Западна България. То се намира в община Перник, област Перник.

Връх Расник на Антарктическия полуостров е наименуван на селото.[1][2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Расник се намира между селата Мещица и Вискяр. Разположено е в котловината на планините Бъзглав и Вискяр планина. На 15 километра западно от Перник и 40 километра от София. Населението на село Расник наброява 400 души. Наистина броят не е голям, но за сметка на това хората са дружелюбни и приветливи. Селото се радва на невероятна природа.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Расник е старо средновековно селище, регистрирано в турските документи от средата на XVI век като тимар с 68 домакинства и 5 вдовици. По-късно, през 1576 г. селото е вписано в списъците на джелепкешаните към нахия Грахова от каза София, а във войнушките списъци от 1606 г. се среща със старото си име Хирасник; Храстник.

По време на теренни проучвания през 70-те години на XX век археолозите попадат на няколко изключително интересни селища, които свидетелстват за богатата история на селото.

В местността Макра, около 1 км западно от селото, на южния склон на планината Вискяр на площ от около 15 – 20 дка. археолозите намират артефакти от праисторическо селище. Преобладава грубата, дебелостенна керамика със сивочерен цвят и примеси от пясък в глината. Намирани са и единични елементи с линеарна декорация, които дават основание селището да бъде отнесено към Къснобронзовата и Раннохалщатската епоха. Праисторическото селище от местността Макра се намира недалеч от синхроничните му селища и крепости в землищата на селата Вискяр и Гургулят и принадлежи към същата праисторическа селищна система.

Над праисторическото селище и в непосредствена близост с него през Античността е изградено ново селище, което е заемало площ от около 30 дка. В миналото местните хора са разкривали стени, изградени от ломен камък и тухли с хоросанова спойка; намирани са цели съдчета и много бронзови монети.

Днес на терена, заеман от селището, има само фрагменти от антична строителна и битова керамика. Античносто селище е синхронично на античното светилище от местността Ралевци и се намира на пътя, който свързвал севера – Тимошкоморавската област, с юга – поречието на Струма.

На около 2 км северозападно от селото, на югоизточния склон на планината Вискяр в местностите Латински гробища и Прим гроб през годините поройните води многократно са разкривали погребения чрез трупоизгаряне и трупополагане. Данните от погребалния принцип и гробният инвентар дават основание на историците и археолозите да отнесат некропола към Античността и Средновековието.

На 3 км южно от селото в местността Ралевци на площ от около 2 дка археолозите са открили материали от разрушаването на антична сграда. Открити са и две оброчни плочки със старогръцки надписи посветени на Хеката и Зевс. Днес на терена заеман от некропола се намират само разпилени фрагменти от антична керамика. Над разрушената сграда е бил поставен нов оброчен кръст. Масивният строеж, както и християнският оброк дават основание да се допусне, че над старото езическо светилище е бил построен християнски храм.

В местностите Ралевци и Зли дол, на около 3 км от селото до 70-те години на XX век все още са се виждали останките от римски път, който е свързвал Тимошкоморавската област с Горнострумските земи. Днес пътят се очертава все още на терена, макар и много разрушен. В котловината между планините Люлин и Вискяр всъщност е бил най-прекият път от северните, Среднодунавски земи към Бяло море, и той е имал голямо военно-стратегическо и културно-икономическо значение. Този път е съществувал през всички исторически времена. Трасиран е още в Праисторическата епоха и е бил благоустроен през Античността и поддържан през Средновековието. От този път в местността Дългата ливада на река Ралевци и в местността Ливагье е имало мостове, изградени от камък с хоросанова спойка, известни на местното население под наименованието „Зидани мост“, макар и отдавна разрушени.

Те са били вероятно аналогични на Зидани мост в землището на село Ярджиловци, принадлежали са на една и съща епоха и са свързвали един и същ древен път.[4]

Край с. Расник е намерен гръцки надпис (Ἡρακλῇ Βεισαλητη-. νῷ Μοντανὸς Δι – νειλου ἱερεὺς ἀνέ – θηκεν'), който хвърля светлина върху тълкуването на наименованието на древното тракийско име на племето бизалти.[5]

Паметникът за загиналите във войните от село Расник се намира на центъра на селото пред общината и е един от Паметниците на Българската войнска слава. Основният паметник за загиналите през Балканските войни е построен през 1934, от войниците от поделението в град Брезник. След това на него и около него са добавяни плочи с имената и паметници на други загинали в следващите войни.[6]

Според преданията разказвани от възрастните хора, селото е основано през 1306 г. (XIV век). Първоначално селото се е намирало в местността Макра, но се премества, там където е в наши дни. Първо са се заселили Ковачевите, после Аврамовите, Пейните и постепенно се е образувало селото, като са дошли и други заселници. Селото в Макра е наброявало 1000 къщи, но настъпило време, в което започнала да изчезва водата от селото, болести налегнали хората и те нямали друг избор освен да изоставят домовете си и да потърсят по-благодатна земя. В днешен Расник някога е имало голяма гора и много храсти, богато с множество извори на сладка вода и това довежда хората да се заселят там. Така и селото получава името си Расник произлизащо от „раске“ (храсти)[7].

През 1934 г. се построява училището и същевременно в селото са извикани войници от поделението в Брезник за да издигнат паметник на загиналите в Балканската война (1912 – 1913), който се намира и до днес в центъра на селото. 1934 г. е паметна и с решението селото да има събор, който се празнува на Спасов ден.

ТКЗС „Макра“ е създадено през 1950 г., първоначално в него са работели 50 души и постепенно се увеличава като по времето на комунизма почти цялото население на селото работи там.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Съвременният манастир Св. Петър е изграден над стара средновековна църква, която е била разрушена до основи през османското владичество (Османското присъствие). В наши дни от тази църква над терена няма видими следи. Тя изцяло е вградена в съвременния манастирски храм. Малката площ, която е заемала, дава основание на археолозите да я свържат с характерните еднопространствени църкви от Късното Средновековие.

Късносредновековната църква Св. Никола е еднокорабна, едноапсидна, псевдотриконхална църква, с полуцилиндрично сводово покритие. Апсидата и певниците ѝ са полукръгли отвън и отвътре. Входът е бил на запад. По-късно, както при повечето средновековни църкви от този район, западната стена е съборена изцяло и корабът е разширен на запад.

Първоначално църквата е била изписана със стенописи, но днес от тях не е запазено нищо. Църквата е построена през 1460 г.

След десетилетия на запустение храмът посветен на Св. Николай е обновен и осветен на 9 март 2009 г. Средствата за обновяването са събрани с взаимни усилия и малки дарения според ограничените възможности на 429-те жители (към 01/01/2007 – НСИ), с помощ от Дирекция „Вероизповедания“ и най-вече с щедростта на частни дарители. За това спомога значително йеромонах Никодим от близкия Дивотински манастир „Св. Троица“.[8] След отец Никодим за енорийски свещеник е назначен свещеник Петър Василев през 2009 г.

Любопитен факт е че на една от стените на църквата е запазен стенопис на двама светии, които имат изобразени чалми на главите. Образите най-вероятно са на лечителите Козма и Дамян.[9]

На южния склон на Вискяр планина на т.нар. Раснишки баир до селото се намира оброка до параклиса "Св. апостоли Петър и Павел".[10]

Около с. Вискяр има още няколко оброчни кръстове – Оброк „Св. Апостоли Вартоломей и Варвара“, до чешма Стубле; Расник, Перник Оброк „Свети Никола“; Оброк „Свети Спас“ и Оброк Връх Висока могила (Раснишки баир).[11]

Интересно е че всички оброчни кръстове на територията на с. Расник са от типа на т.нар. „келтски кръстове“. Кръговият надгробен паметник, представлява каменен диск, увенчаващ паралелепипеден стълб, една трета от който е забита в земята. Върху лицевата страна на диска, която е обърната към гроба, най-често е моделиран в камъка кръгс вписан в него равнораменен кръст – пластичен израз на възгледа за четирите основни елемента на Вселената. Той е популярен в узкуството като хоризонтален модел на Света с четирите основни посоки, а също и като идеограма на Слънцето.[12]

Подобен тип кръстове има разположени до с.Гърло, с.Зидарци, Брезнишко бърдо, с.Планиница, с.Сопица и с.Вискяр. В последно време някои автори изказват мнение за връзката на тези християнски надгробни паметници с богомилските и катарските общества в Европа през Средновековието. [13]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Село Расник е много популярна дестинация за любителите на парапланеризма и тандемните полети.[14] На 25 и 26 септември 2010 г. край село Расник, Пернишко, се провежда шампионата на България по парапланеризъм целно кацане.[15]

През 2007 г. Световната федерация по въздушни спортове (Fédération Aéronautique Internationale, FAI – The World Air Sports Federation) одобрява [16] районът на с. Расник (заедно с този на с. Витановци) за едни най-подходящите за парапланеризъм на територията на България.

В началото на септември 2011 г. на хълма край селото се провежда открития шампионат на България по парапланеризъм.[17]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Храмов празник – Свети Николай Чудотворец – 6 декември
  • Спасов ден – Събор на селото.[18]
  • Петров ден – събор на могилата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  2. Rasnik Peak. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
  3. bg.guide-bulgaria.com
  4. „Археологическите паметници в Пернишки окръг“ Димитрина Митова – Джонова; Ведомствено издание, София, 1983; стр. 151 – 152
  5. apollon.blog.bg
  6. www.strannik.bg
  7. „Селищни имена от Югозападна България: Изследване от А.М. Чолева-Димитров“; издателство ПЕНСОФТ; София, 2002 г.; ISBN – 954-642-168-5; стр.47
  8. rasnik.blogspot.com
  9. paper.standartnews.com
  10. eji-blog.blogspot.com
  11. strannik.bg
  12. Ангелов, Д. „Светогледът на средновековния българин“ – (Глави: „Българските земи в древността“, „България през Средновековието“) София, 1987, стр.528 – 532.
  13. Les steles discoidales, journee d'etude de Lodeve. Archeologie en Languedos, No special. Bezires, 1989.
  14. verticaldimension.com
  15. www.360mag.bg
  16. www.temanews.com
  17. www.pernik.org
  18. selo-rasnik.webuda.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]