Расник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Расник
Общи данни
Население 428 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,013 km²
Надм. височина 782 m
Пощ. код 2357
Тел. код 07714
МПС код РК
ЕКАТТЕ 62219
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Перник
Вяра Церовска
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Расник
Венцислав Любенов
(БСП, ЗНС, КПБ, ...)

Раснѝк е село в Западна България. То се намира в община Перник, област Перник.

Връх Расник на Антарктическия полуостров е наименуван на селото.[1][2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Расник се намира между селата Мещица и Вискяр. Разположено е в котловината на планините Бъзглав и Вискяр планина. На 15 километра западно от Перник и 40 километра от София. Населението на село Расник наброява 400 души. Наистина броят не е голям, но за сметка на това хората са дружелюбни и приветливи. Селото се радва на невероятна природа.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Расник е старо средновековно селище, регистрирано в турските документи от средата на XVI век като тимар с 68 домакинства и 5 вдовици. По-късно, през 1576 г. селото е вписано в списъците на джелепкешаните към нахия Грахова от каза София, а във войнушките списъци от 1606 г. се среща със старото си име Хирасник; Храстник.

По време на теренни проучвания през 70-те години на XX век археолозите попадат на няколко изключително интересни селища, които свидетелстват за богатата история на селото.

В местността Макра, около 1 км западно от селото, на южния склон на планината Вискяр на площ от около 15 – 20 дка. археолозите намират артефакти от праисторическо селище. Преобладава грубата, дебелостенна керамика със сивочерен цвят и примеси от пясък в глината. Намирани са и единични елементи с линеарна декорация, които дават основание селището да бъде отнесено към Къснобронзовата и Раннохалщатската епоха. Праисторическото селище от местността Макра се намира недалеч от синхроничните му селища и крепости в землищата на селата Вискяр и Гургулят и принадлежи към същата праисторическа селищна система.

Над праисторическото селище и в непосредствена близост с него през Античността е изградено ново селище, което е заемало площ от около 30 дка. В миналото местните хора са разкривали стени, изградени от ломен камък и тухли със хоросанова спойка; намирани са цели съдчета и много бронзови монети.

Днес на терена, заеман от селището, има само фрагменти от антична строителна и битова керамика. Античносто селище е синхронично на античното светилище от местността Ралевци и се намира на пътя, който свързвал севера – Тимошкоморавската област, с юга – поречието на Струма.

На около 2 км северозападно от селото, на югоизточният склон на планината Вискяр в местностите Латински гробища и Прим гроб през годините поройните води многократно са разкривали погребения чрез трупоизгаряне и трупополагане. Данните от погребалния принцип и гробният инвентар дават основание на историците и археолозите да отнесат некропола към Античността и Средновековието.

На 3 км южно от селото в местността Ралевци на площ от около 2 дка археолозите са открили материали от разрушаването на антична сграда. Открити са и две оброчни плочки със старогръцки надписи посветени на Хеката и Зевс. Днес на терена заеман от некропола се намират само разпилени фрагменти от антична керамика. Над разрушената сграда е бил поставен нов оброчен кръст. Масивният строеж, както и християнският оброк дават основание да се допусне, че над старото езическо светилище е бил построен християнски храм.

В местностите Ралевци и Зли дол, на около 3 км от селото до 70-те години на XX век все още са се виждали останките от римски път, който е свързвал Тимошкоморавската област с Горнострумските земи. Днес пътят се очертава все още на терена, макар и много разрушен. В котловината между планините Люлин и Вискяр всъщност е бил най-прекият път от северните, Среднодунавски земи към Бяло море, и той е имал голямо военно-стратегическо и културно-икономическо значение. Този път е съществувал през всички исторически времена. Трасиран е още в Праисторическата епоха и е бил благоустроен през Античността и поддържан през Средновековието. От този път в местността Дългата ливада на река Ралевци и в местността Ливагье е имало мостове, изградени от камък с хоросанова спойка, известни на местното население под наименованието „Зидани мост“, макар и отдавна разрушени.

Те са били вероятно аналогични на Зидани мост в землището на село Ярджиловци, принадлежали са на една и съща епоха и са свързвали един и същ древен път.[4]

Край с.Расник е намерен гръцки надпис (Ἡρακλῇ Βεισαλητη-. νῷ Μοντανὸς Δι – νειλου ἱερεὺς ἀνέ – θηκεν'), който хвърля светлина върху тълкуването на наименованието на древното тракийско име на племето бизалти.[5]

Паметникът за загиналите във войните от село Расник се намира на центъра на селото пред общината и е един от Паметниците на Българската войнска слава. Основният паметник за загиналите през Балканските войни е построен през 1934, от войниците от поделението в град Брезник. След това на него и около него са добавяни плочи с имената и паметници на други загинали в следващите войни.[6]

Според преданията разказвани от възрастните хора, селото е основано през 1306 г. (XIV век). Първоначално селото се е намирало в местността Макра, но се премества, там където е в наши дни. Първо са се заселили Ковачевите, после Аврамовите, Пейните и постепенно се е образувало селото, като са дошли и други заселници. Селото в Макра е наброявало 1000 къщи, но настъпило време, в което започнала да изчезва водата от селото, болести налегнали хората и те нямали друг избор освен да изоставят домовете си и да потърсят по-благодатна земя. В днешен Расник някога е имало голяма гора и много храсти, богато с множество извори на сладка вода и това довежда хората да се заселят там. Така и селото получава името си Расник произлизащо от „раске“ (храсти)[7].

През 1934 г. се построява училището и същевременно в селото са извикани войници от поделението в Брезник за да издигнат паметник на загиналите в Балканската война (1912 – 1913), който се намира и до днес в центъра на селото. 1934 г. е паметна и с решението селото да има събор, който се празнува на Спасов ден.

ТКЗС „Макра“ е създадено през 1950 г., първоначално в него са работели 50 души и постепенно се увеличава като по времето на комунизма почти цялото население на селото работи там.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Съвременният манастир Св.Петър е изграден над стара средновековна църква, която е била разрушена до основи през османското владичество (Османското присъствие). В наши дни от тази църква над терена няма видими следи. Тя изцяло е вградена в съвременния манастирски храм. Малката площ, която е заемала, дава основание на археолозите да я свържат с характерните еднопространствени църкви от Късното Средновековие.

Късносредновековната църква Св.Никола е еднокорабна, едноапсидна, псевдотриконхална църква, с полуцилиндрично сводово покритие. Апсидата и певниците ѝ са полукръгли отвън и отвътре. Входът е бил на запад. По-късно, както при повечето средновековни църкви от този район, западната стена е съборена изцяло и корабът е разширен на запад.

Първоначално църквата е била изписана със стенописи, но днес от тях не е запазено нищо. Църквата е построена през 1460 г.

След десетилетия на запустение храмът посветен на Св. Николай е обновен и осветен на 9 март 2009 г. Средствата за обновяването са събрани със взаимни усилия и малки дарения според ограничените възможности на 429-те жители (към 01/01/2007 – НСИ), с помощ от Дирекция „Вероизповедания“ и най-вече с щедростта на частни дарители. За това спомога значително йеромонах Никодим от близкия Дивотински манастир „Св. Троица“.[8] След отец Никодим за енорийски свещеник е назначен свещеник Петър Василев през 2009 г.

Любопитен факт е че на една от стените на църквата е запазен стенопис на двама светии, които имат изобразени чалми на главите. Образите най-вероятно са на лечителите Козма и Дамян.[9]

На южния склон на Вискяр планина на т.нар. Раснишки баир до селото се намира оброка до параклиса "Св. апостоли Петър и Павел".[10]

Около с.Вискяр има още няколко оброчни кръстове – Оброк „Св.Апостоли Вартоломей и Варвара“, до чешма Стубле; Расник, Перник Оброк „Свети Никола“; Оброк „Свети Спас“ и Оброк Връх Висока могила (Раснишки баир).[11]

Интересно е че всички оброчни кръстове на територията на с.Расник са от типа на т.нар. „келтски кръстове“. Кръговият надгробен паметник, представлява каменен диск, увенчаващ паралелепипеден стълб, една трета от който е забита в земята. Върху лицевата страна на диска, която е обърната към гроба, най-често е моделиран в камъка кръгс вписан в него равнораменен кръст – пластичен израз на възгледа за четирите основни елемента на Вселената. Той е популярен в узкуството като хоризонтален модел на Света с четирите основни посоки, а също и като идеограма на Слънцето.[12]

Подобен тип кръстове има разположени до с.Гърло, с.Зидарци, Брезнишко бърдо, с.Планиница, с.Сопица и с.Вискяр. В последно време някои автори изказват мнение за връзката на тези християнски надгробни паметници с богомилските и катарските общества в Европа през Средновековието. [13]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Село Расник е много популярна дестинация за любителите на парапланеризма и тандемните полети.[14] На 25 и 26 септември 2010 г. край село Расник, Пернишко, се провежда Шампионата на България по парапланеризъм целно кацане.[15]

През 2007 г. Световната федерация по въздушни спортове (Fédération Aéronautique Internationale, FAI – The World Air Sports Federation) одобрява [16] районът на с.Расник (заедно със този на с.Витановци) за едни най-подходящите за парапланеризъм на територията на България.

В началото на септември 2011 г. на хълма край селото се провежда открития шампионат на България по парапланеризъм.[17]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Храмов празник – Свети Николай Чудотворец – 6 декември
  • Спасов ден – Събор на селото.[18]
  • Петров ден – събор на могилата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  2. Rasnik Peak. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
  3. bg.guide-bulgaria.com
  4. „Археологическите паметници в Пернишки окръг“ Димитрина Митова – Джонова; Ведомствено издание, София, 1983; стр. 151 – 152
  5. apollon.blog.bg
  6. www.strannik.bg
  7. „Селищни имена от Югозападна България: Изследване от А.М. Чолева-Димитров“; издателство ПЕНСОФТ; София, 2002 г.; ISBN – 954-642-168-5; стр.47
  8. rasnik.blogspot.com
  9. paper.standartnews.com
  10. eji-blog.blogspot.com
  11. strannik.bg
  12. Ангелов, Д. „Светогледът на средновековния българин“ – (Глави: „Българските земи в древността“,"България през Средновековието") София, 1987, стр.528 – 532.
  13. Les steles discoidales, journee d'etude de Lodeve. Archeologie en Languedos, No special. Bezires, 1989.
  14. verticaldimension.com
  15. www.360mag.bg
  16. www.temanews.com
  17. www.pernik.org
  18. selo-rasnik.webuda.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]