Мещица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мещица
Центърът на Мещица
Центърът на Мещица
Общи данни
Население 961 души[1] (15 юни 2022 г.)
47,8 души/km²
Землище 20,13 km²
Надм. височина 695 m
Пощ. код 2353
Тел. код 07714
МПС код РК
ЕКАТТЕ 48037
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Перник
Станислав Владимиров
(БСП)
Кметство
   кмет
Мещица
Деян Станимиров
(БСП, ЗНС, КПБ, ...)
Мещица в Общомедия

Мещѝца е село в Западна България. То се намира в община Перник, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 7 километра северно от град Перник по пътя Перник – Брезник. Разположено в източната част на Брезнишка котловина (Граово), край Мещичка река, приток на Конска река (от поречието на Струма). Намира се на 690 м надморска височина. Климатът е умереноконтинентален.[2] Теренът около него е нагънато-равнинен, без големи възвишения. На около 3 – 4 km източно са западните склонове на Люлин планина и с. Дивотино. Между двете села минава жп линията Перник – Волуяк.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на Мещица, в местността „Татомир“, има следи от сгради и керамика от ранножелязната и късноантичната епоха. Намерени са оброчна плочка на богинята Деметра и бронзова статуйка на богинята Атина.[4]

В местността „Селище“ има останки от селище. Предание гласи, че на това място се е намирало селището преди османското иго. Има останки от стара черква, вероятно от Втората българска държава (1186-1396).

Сведения за селото има в турски регистри от 1728 г. и 1732 г. под имената Мештидже и Мештиче.[5]

През 1919 г. е основана организация на БКП. През същата година е проведена протестна акция срещу Ньойския мирен договор.[6]

Просветна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Първото училище е открито през 1874 г. в частна къща. През 1890 г. е построена училищна сграда в черковния двор, като пръв учител е Спас от с. Слаковци. В селото е имало детска градина, детски ясли, а от 1962 г. основно училище.

Читалище „П. К. Яворов“ е основано от Ч. Юрукова, племенница на Г. Делчев.[7]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Кукерският фестивал, наричан тук „Сурова“, започва вечерта на 13 януари.[3] Част е от празника в Пернишко, вписан в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.[8]

Кукерската сурвакарска група започва подготовката от месец ноември. В миналото хората от Мещица са изработвали маските и костюмите си от животинска кожа и рога; имало е и период, в който са използвали за костюмите парцали, а за ликовете – пера на птици. В последните години сурвакарите отново започват да използват кожа и рога. В много къщи старите костюми се предават от поколения.

Сурвакарската група има двама болюбашии – единият води звънчарите, другият води „сватбата“. Щом сурвакарите посетили домът на някого, той трябвало да им раздаде дарове в точно определен ред: първо ябълки, след това орехи, а накрая – буркан с мед. Днес хората дават на сурвакарите пари, месо, ракия, сланина, ябълки, орехи, пари. Събраните пари се използват за нуждите на сурвакарската група, но през годините са отделяни средства и за благотворителни цели.[3]

Читалището „П. К. Яворов“ е разкрило кръжок по етнография и фолклор, клуб по приложно изкуство, клуб по интереси – пчеларство, сурвакарска група, детски народен хор „Граовско звънче“, фолклорна шесторка, детска танцова формация „Граовка“ и група за обичаи.[9]

По инициатива на читалището в центъра на селото е поставена къщичка за книги, от която всеки може безплатно да си вземе или да даде книга.[10]

На двайсетина километра от селото е разположен Големобучинският манастир Възнесение Господне“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Кукерският фестивал „Сурова“ – започва вечерта на 13 януари.[3]
  • Фолклорен конкурс „Дай, бабо, огънче“ – всяка пролет. В този конкурс получават възможност за изява деца от всички фолклорни области на България. Децата, участващи в конкурсната програма, представят песни, танци и обичаи, типични за родния им край.[11][12]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Енциклопедия България. Том 4: М-О. София, БАН, 1984.
  3. а б в г Село Мещица. // .
  4. Енциклопедия България. Том 4: М-О. София, БАН, 1984.
  5. Енциклопедия България. Том 4: М-О. София, БАН, 1984.
  6. Енциклопедия България. Том 4: М-О. София, БАН, 1984.
  7. Енциклопедия България. Том 4: М-О. София, БАН, 1984.
  8. Народният празник Сурова в Пернишко. //
  9. Народно читалище в с. Мещица. // .
  10. Къщичката за книги в село Мещица. //
  11. Фолклорен фестивал „Дай, бабо, огънче“. //
  12. XI Национален детски фолклорен конкурс „Дай, бабо, огънче“. //