Мещица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мещица
Центърът на Мещица
Центърът на Мещица
Общи данни
Население 945 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,13 km²
Надм. височина 695 m
Пощ. код 2353
Тел. код 07714
МПС код РК
ЕКАТТЕ 48037
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Перник
Станислав Владимиров
(БСП)
Кметство
   - кмет
Мещица
Деян Станимиров
(БСП, ЗНС, КПБ, ...)
Мещица в Общомедия

Мещѝца е село в Западна България. То се намира в община Перник, област Перник.

Кметство Мещица
Околностите на Мещица

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на около 6 – 7 километра северно от град Перник по пътя Перник-Брезник и е разположено в долината на малка река, която се влива в р. Конска. Теренът около него е нагънато-равнинен, без големи възвишения. На около 3 – 4 km източно са западните склонове на Люлин планина и с. Дивотино. Между двете села минава известната „бригадирска“ ЖП линия Перник-Волуяк.

История[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На двайсетина километра от селото е разположен Големобучинският манастир Възнесение Господне. Създаден е през 18 в. и реставриран през 19в.

Има условия за практикуване на еко и познавателен туризъм.

Ботаническият резерват „Острица” е разположен по склоновете на връх Острица. Това е една от най-старите защитени територии в България - обявена е за природен парк още през 1943 г. с цел опазването на уникалния релеф, както и на множеството растителни екзампляри с голяма научна стойност, които се срещат в Селото. Резерватът е с 134.6 ха.

Само тук вирее витошкото лале - защитено растение, което расте на височина 1500-2000 метра,  на влажни поляни. То е символ на Витоша планина.

Ловно стопанство “Витошко”, предоставя великолепни условия за лов и риболов. Също така, тук функционира и държавната дивечовъдна станция “Витошко-Студена” с развъдник за планинска пъстърва.[1]

По инициатива на читалището, в центъра на селото е поставена къщичка за книги, от която всеки може безплатно да си вземе или да даде книга.[2]

Към селото има сурвакарска група. В миналото сурвакарите от Мещица са изработвали маските и костюмите си от животинска кожа и рога, но имало и период, в който са използвали за костюмите парцали, а лицата си са правили от пера на птици. Сурвакарската група има двама болюбашии – единият води звънчарите, другият води „сватбата“. Щом сурвакарите посетили домът на някого, той трябвало да им раздаде дарове в точно определен ред - първо ябълките, след това орехите, а накрая - буркан с мед. Днес хората дават на сурвакарите пари, месо, ракия, сланина, ябълки, орехи, пари. Събраните пари се използват за нуждите на сурвакарската група, но през годините са отделяни средства и за благотворителни цели.[3]

Към читалището са разкрити кръжок по етнография и фолклор, клуб по приложно изкуство, клуб по интереси - пчеларство, сурвакарска група, детски народен хор "Граовско звънче", фолклорна шесторка, детска танцова формация "Граовка" и група за обичаи.[4]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка пролет в село Мещица се провежда фолклорният конкурс „Дай бабо огънче“. В този конкурс получават възможност за изява деца от всички фолклорни области на България. Децата, участващи в конкурсната програма представят песни, танци и обичаи, типични за родния им край.

Селото участва и във фестивала Сурва, провеждащ се ежегодно на 14 и 15 май.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в селото има кукерски празник. Мещиченската кукерска група участва с различни номера и кукерски дрехи.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]