Мещица
| Мещица | |
|---|---|
 Центърът на Мещица |
|
  Мещица  Мещица |
|
| Общи данни | |
| Население |
961 души[1] (15 юни 2022 г.) 47,8 души/km² |
| Землище | 20,13 km² |
| Надм. височина | 695 m |
| Пощ. код | 2353 |
| Тел. код | 07714 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 48037 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
|
Община – кмет |
Перник Станислав Владимиров (БСП) |
|
Кметство – кмет |
Мещица Деян Станимиров (БСП, ЗНС, КПБ, ...) |
| Мещица в Общомедия | |
Мещѝца е село в Западна България. То се намира в община Перник, област Перник.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 7 километра северно от град Перник по пътя Перник – Брезник. Разположено в източната част на Брезнишка котловина (Граово), край Мещичка река, приток на Конска река (от поречието на Струма). Намира се на 690 м надморска височина. Климатът е умереноконтинентален.[2] Теренът около него е нагънато-равнинен, без големи възвишения. На около 3 – 4 km източно са западните склонове на Люлин планина и с. Дивотино. Между двете села минава жп линията Перник – Волуяк.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
В землището на Мещица, в местността „Татомир“, има следи от сгради и керамика от ранножелязната и късноантичната епоха. Намерени са оброчна плочка на богинята Деметра и бронзова статуйка на богинята Атина.[4]
В местността „Селище“ има останки от селище. Предание гласи, че на това място се е намирало селището преди османското иго. Има останки от стара черква, вероятно от Втората българска държава (1186-1396).
Сведения за селото има в турски регистри от 1728 г. и 1732 г. под имената Мештидже и Мештиче.[5]
През 1919 г. е основана организация на БКП. През същата година е проведена протестна акция срещу Ньойския мирен договор.[6]
Просветна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Първото училище е открито през 1874 г. в частна къща. През 1890 г. е построена училищна сграда в черковния двор, като пръв учител е Спас от с. Слаковци. В селото е имало детска градина, детски ясли, а от 1962 г. основно училище.
Читалище „П. К. Яворов“ е основано от Ч. Юрукова, племенница на Г. Делчев.[7]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Кукерският фестивал, наричан тук „Сурова“, започва вечерта на 13 януари.[3] Част е от празника в Пернишко, вписан в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.[8]
Кукерската сурвакарска група започва подготовката от месец ноември. В миналото хората от Мещица са изработвали маските и костюмите си от животинска кожа и рога; имало е и период, в който са използвали за костюмите парцали, а за ликовете – пера на птици. В последните години сурвакарите отново започват да използват кожа и рога. В много къщи старите костюми се предават от поколения.
Сурвакарската група има двама болюбашии – единият води звънчарите, другият води „сватбата“. Щом сурвакарите посетили домът на някого, той трябвало да им раздаде дарове в точно определен ред: първо ябълки, след това орехи, а накрая – буркан с мед. Днес хората дават на сурвакарите пари, месо, ракия, сланина, ябълки, орехи, пари. Събраните пари се използват за нуждите на сурвакарската група, но през годините са отделяни средства и за благотворителни цели.[3]
Читалището „П. К. Яворов“ е разкрило кръжок по етнография и фолклор, клуб по приложно изкуство, клуб по интереси – пчеларство, сурвакарска група, детски народен хор „Граовско звънче“, фолклорна шесторка, детска танцова формация „Граовка“ и група за обичаи.[9]
По инициатива на читалището в центъра на селото е поставена къщичка за книги, от която всеки може безплатно да си вземе или да даде книга.[10]
На двайсетина километра от селото е разположен Големобучинският манастир „Възнесение Господне“.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Кукерският фестивал „Сурова“ – започва вечерта на 13 януари.[3]
- Фолклорен конкурс „Дай, бабо, огънче“ – всяка пролет. В този конкурс получават възможност за изява деца от всички фолклорни области на България. Децата, участващи в конкурсната програма, представят песни, танци и обичаи, типични за родния им край.[11][12]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Кметство Мещица
Околностите на Мещица
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Енциклопедия България. Том 4: М-О. София, БАН, 1984.
- ↑ а б в г Село Мещица. // .
- ↑ Енциклопедия България. Том 4: М-О. София, БАН, 1984.
- ↑ Енциклопедия България. Том 4: М-О. София, БАН, 1984.
- ↑ Енциклопедия България. Том 4: М-О. София, БАН, 1984.
- ↑ Енциклопедия България. Том 4: М-О. София, БАН, 1984.
- ↑ Народният празник Сурова в Пернишко. //
- ↑ Народно читалище в с. Мещица. // .
- ↑ Къщичката за книги в село Мещица. //
- ↑ Фолклорен фестивал „Дай, бабо, огънче“. //
- ↑ XI Национален детски фолклорен конкурс „Дай, бабо, огънче“. //
| ||||||||