Защитени местности в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Защитените местности са категория защитени територии в България. Към края на 2017 година са обособени 565 защитени местности с обща площ 79 304,4 ha.[1][2] За такива се обявяват територии със забележителни ландшафти, включително и положително повлияни от човека, местообитания на застрашени и редки видове животни и растения, и биоценози.[3]

Защитените местности се управляват с цел запазване на компонентите на ландшафта, опазване, поддържане или възстановяване на условия в местообитанията, отговарящи на екологичните изисквания на видовете и съобществата – обект на защита, предоставяне на възможности за научни изследвания, образователна дейност и екологичен мониторинг, предоставяне на възможности за туризъм и за духовно обогатяване. В защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита.[4]

Списък[редактиране | редактиране на кода]

Следва пълен списък на защитените местности в България до 2010 година.

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ъ – Ю – Я


А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

О[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

У[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Ч[редактиране | редактиране на кода]

Ш[редактиране | редактиране на кода]

Щ[редактиране | редактиране на кода]

Ю[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. България 2018. // Национален статистически институт. Посетен на 9 юли 2018 г.
  2. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Посетен на 20 юни 2018
  3. Георгиев, Георги. Националните и природните паркове и резерватите в България. София, Гея-Либрис, 2004. ISBN 954-300-028-X. с. 71.
  4. Закон за защитените територии