Биосферни резервати в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Биосферните резервати в България представляват строго охранявана територия с уникална флора и фауна и други природни ценности с голямо значение, които служат за еталон на първичното състояние на екосистемата. Всички включени обекти са защитени от Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално в страната има 16 биосферни резервата от стар тип, което я нарежда на 3-то място по брой биосферни резервати в Европа след Испания и Русия и на 6-то място в света, днес бройката им намалява до 10. Според някои анализатори (Петрова и Владимиров 2011), по-голямата част от биосферните резервати в България не съответстват на целите и критериите на Нормативната рамка на Световната мрежа от биосферни резервати и Севилската стратегия и са по-скоро биосферени резервати от стар тип. На 29-та сесия на Междуправителствения координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО (MAB – ICC), провела се в периода 12 – 15 юни 2017 г. се обявяват четири нови разширени Биосферени паркове в България: Биосферен парк Централен Балкан, Биосферен парк Червената стена, Биосферен парк Сребърна и Биосферен парк Узунбуджак. Включването на 4-те биосферни парка в световната мрежа на ЮНЕСКО е международно признание, че въпросните обекти се управляват по целесъобразен и устойчив начин, съгласно националното законодателство и в съответствие със съвременните общоприети принципи за добро управление.

Структура на съвременни биосферни резервати/паркове[редактиране | редактиране на кода]

В съответствие със Севилската стратегия съвременните биосферни паркове трябва да отговарят на следните три взаимодопълващи се функции:
Консервационна – допринася за опазването на ландшафтите, екосистемите, видовете и генетичното разнообразие;
Развиваща – насърчава социо-културно и екологично устойчивото икономическо и човешко развитие и
Логистична – подкрепа на демонстрационни проекти, природозащитно обучение и квалификация, изследвания и мониторинг, свързани с локални, регионални, национални и глобални проблеми на опазването и устойчивото развитие.

Биосферен резерват или парк не е категория в българския Закон за защитените територии. Държавата и нейните граждани решават дали да обявят такъв парк и внасят своята номинация до ЮНЕСКО, които разглеждат кандидатурата и решават дали отговаря на изискванията и може да бъде обявена за биосферен парк.

Списък на биосферните резервати/паркове в България:[1][редактиране | редактиране на кода]

Биосферен резерват/парк Местоположение Година
на обявяване (разширяване)
Площ (ha) Снимка
Алиботуш (биосферен резерват от стар тип) Славянка 1951 1628 Slavyanka-Ang91.jpg
Баюви дупки - Джинджирица (биосферен резерват от стар тип) Пирин 1934 2873 Bayuvi Dupki-Dzhindzhiritsa reserve 04.JPG
Бистришко бранище(биосферен резерват от стар тип) Витоша 1934 1061.6 Bistrishko-Branishte.jpg
Биосферен парк Централен Балкан включващ старите биосферни резервати Боатин, Джендема, Стенето, Царичина и територията на общините Троян, Карлово, Павел Баня, Антон и Севлиево Боатин (Златишко-Тетевенска планина), Джендема (Калоферска планина), Стенето (Троянска планина), Царичина (Златишко-Тетевенска планина) Боатин 1948, Джендема 1953, Стенето 1979, Царичина 1949 (разширен през 2017 г.) 369003,92 Centralbalkan.jpg
Мантарица (биосферен резерват от стар тип) Западни Родопи 1968 1069,2 Родопско зелено.jpg
Парангалица (биосферен резерват от стар тип) Рила 1933 1509  Малък Мечи връх.jpg
Биосферен парк Сребърна включващ Сребърна и цялата територия на община Силистра езеро Сребърна 1948 (разширен през 2017 г.) 52005.2797 Езерото Сребърна.jpg
Биосферен парк Узунбуджак включващ Узунбоджак и цялата територия на община Малко Търново Странджа 1956 (разширен през 2017 г.) 78 425,31 Uzunbudzhak.jpg
Биосферен парк Червената стена включващ Червената стена и цялата територия на община Асеновград Западни Родопи 1962 (разширен през 2017 г.) 65409,399  Червената стена8.jpg
Чупрене (биосферен резерват от стар тип) Чипровска планина 1973 1439,2 Chuprene reserve.jpg

Отписани от списъка резервати[редактиране | редактиране на кода]

Маричини езера е бил 17-тия биосферен резерват в България, но е изключен през 2002 г. след сливането му с Централен Рилски резерват. Намира се в територията на Национален парк Рила.

През 2017 г. от списъка на ЮНЕСКО са изключени три биосферни резервата: Дупката – обявен през 1961, находящ се в Западни Родопи и с площ от 1210,8 хка; Камчия, находящ се в устието на река Камчия и обявен през 1951 с площ от 842,1 хка, както и Купена, обявен през 1961, находящ се в Западни Родопи и с площ от 1761,1 хка. Изключените биосферни резервати загубват статута си биосферен резерват на ЮНЕСКО, но продължават да бъдат защитени територии (резерват) според националното законодателство.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велчев, А., Р. Пенин, Н. Тодоров, М. Контева. Ландшафтна география на България. София, Булвест 2000, 2011. ISBN 978-954-18-0782-8. с. 204.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]