Баюви дупки – Джинджирица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Баюви дупки - Джинджирица)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Резерват
„Баюви дупки – Джинджирица“
Bayuvi Dupki-Dzhindzhiritsa reserve 04.JPG
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Пирин
Най-близък град Банско, Разлог
Данни
Площ 2873 ha
Създаден 29 януари 1934 г.
Резерват
„Баюви дупки – Джинджирица“
в Общомедия

Баюви дупки – Джинджирица е резерват разположен в северната част на Пирин[1], в близост до седловината Предел.[2] Намира се в границите на национален парк „Пирин“ и защитената зона от Натура 2000 Пирин по директивите за местообитанията и за птиците.[3]

Основаване и статут[редактиране | редактиране на кода]

Той е един от най-старите резервати в България, създаден е с цел опазването на двата редки дървесни вида бяла мура и черна мура, както и на разнообразния животински свят на местността.[3]

Териториите на резервата са на надморска височина от 1490 до 2884 m. Границите се простират между скалния ръб Кончето и върховете Баюви дупки и Каменитица. В него се намират върховете Дунино куче, Даутов връх, Плешки връх и Пирин.[2]

Резерватът е създаден през 1934 година с постановление № 1388 на МЗДИ, разширен със заповеди № 300 на МГОПС от 1976 година и № 976 на КОПС от 1980 година с обща площ 2873 ha.[3]

През 1977 година резерватът е включен в листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО – „Човек и биосфера“.

През територията на резервата преминава туристическият маршрут хижа „Предел“ – хижа „Яворов“ – хижа „Вихрен“.[2]

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Бяла Мура

Естествените насаждения в резервата заемат около 98 % от територията му. Най-голям е делът на площите залесени с бяла мура – 486 ha. Възрастта на дърветата в резервата е между 100 и 250 години, някои от дърветата са на 570-годишна възраст. Около 288 ha от територията на резервата е заета от черна мура. Срещат се ощр черен бор, смърч, бял бор, клек, а в по-ниските части бук и по-рядко обикновен габър. Около 30 % от територията му е незалесена.[2]

На територията на бившия резерват „Баюви дупки“, заемащ площ 1450 ha, са описани 477 вида растения, от които 16 локални и 42 регионални ендемити. Срещат се 46 вида растения, които са включени в Червената книга на България – пиринска ливадина, пиринско зеле, пиринска острица, алпийска мантийка, битинско глухарче, трансливанска камбанка, жълта тинтява, маслиновидно вълче лико, петниста тинтява, еделвайс, ниско вълче лико, златиста кандилка, халерово котенце и други.[2]

Дива коза

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

В резерват Баюви дупки – Джинджирица характерен представител на животинския свят е дивата коза, която е един от символите на резервата. Срещат се още дива свиня, златка, белка, катерица, глухар, лещарка, сокол, ястреб, кълвач, усойница, смок мишкар, живороден гущер, планинска водна жаба. По високите части на резервата се срещат и кафяви мечки.[2]

Режим[редактиране | редактиране на кода]

В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 73.
  2. а б в г д е Георгиев, Георги. Природа под закрила. София, ИК „Гея-Либрис“, 2010. ISBN 978-954-300-098-2. с. 85.
  3. а б в г Резерват „Баюви дупки – Джинджирица“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда. // Посетен на 17 януари 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония