Ардачлъка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Резерват „Ардачлъка“
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.9398° с. ш. 26.2502° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България България
община Котел
Данни
Площ 122,8 хектара[1][2]
Създаден 27 февруари 1950 г.[1]
Резерват „Ардачлъка“ в Общомедия

Ардачлъка е поддържан резерват в Източна България, намиращ се в най-западната точка на Източна Стара планина.[1] Създаден е като резерват „Ардачлъка“ с постановление на Министерски съвет от 27 февруари 1950 г. с цел опазване на Естествена елова гора.[1] С по-късни постановления част от територията му е отнета, а през 1999 г. е прекатегоризиран като поддържан резерват.[1]

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

Поддържан резерват „Ардачлъка“ е разположен на северните склонове на Котленска планина. Едната му граница минава по билото на планината, а другата — по поречието на река Малка рекичка.[2] Територията му от общо 122,8 хектара е разпокъсана заради разположените около него земеделски земи[2] в землищата на селата Боринци и Стрелци.[3] „Ардачлъка“ се намира се на 9 км от село Кипилово и на 18 км по права линия от град Котел.[3] Средната му надморска височина е 450 метра.[3] Преобладаващите почви са сиви горски.[2]

Флора[редактиране | редактиране на кода]

В рамките на резерват „Ардачлъка“ преобладават горите от обикновен габър, бяла ела и мизийски бук.[2] От установените там 161 таксона висши растения, пет имат консервационна значимост.[2] Това са лудо биле, широколистен дремник, бъзова дактилориза, истинска гнездица и двулистна платантера.[2] Установени са и четири вида ядливи гъби: лесолюбка, брезова, мрежеста и кадифена манатарка.[2]

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

В резервата се срещат се 10 вида земноводни и 17 вида влечуги,[2] включително двата вида сухоземни костенурки, обикновена блатна костенурка, южен гребенест тритон и жълтокоремна бумка.[3] Освен сухоземните костенурки с консервационна значимост е и пъстрият смок.[2]

Птиците, срещащи се в „Ардачлъка“, са характерни за широколистни и смесени гори.[3] От установените 79 вида птици, 61 вида са с различен статут на застрашеност и защита по българското и международно законодателство.[2] Това включва видове с висока консервационна значимост като ливаден дърдавец, чухал, бухал, ловен сокол, вечерна и степна ветрушка.[2]

От бозайниците в парка е установено наличието на сърна, лисица, див заек, европейски вълк, дива свиня, катерица и други.[3]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]