Вечерна ветрушка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вечерна ветрушка
♂ Вечерна ветрушка
Вечерна ветрушка
♀ Вечерна ветрушка
Вечерна ветрушка
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Соколоподобни (Falconiformes)
семейство:Соколови (Falconidae)
род:Соколи (Falco)
вид:Вечерна ветрушка (F. vespertinus)
Научно наименование
Linnaeus, 1766 г.
Разпространение
Falco vespertinus distr.png
Вечерна ветрушка в Общомедия
[ редактиране ]

Вечерната ветрушка или Червенонога ветрушка (Falco vespertinus) е дневна граблива птица от семейство Соколови срещаща се и в България.

На размери е по-дребна от керкенеза, размаха на крилете ѝ е около 75 cm. Има изразен полов диморфизъм, мъжкия е тъмно синьо-сив или черен с почти монотонна окраска, с изключение на ръждивите си пера в горната част на краката и оранжевеещите участъци около очите и основата на човката, кожата на краката му в жълтеникав цвят. Общото оцветяване на женската е в маскировъчни кафеникави и ръждиви тонове, напомнящо на сокол орко, като крилете и тялото са ѝ предимно сиви на по-тъмни петънца, а темето на главата и перата на краката са в ръждиви цветове. Младите птици приличат на женските, но са в по-светли цветове. Полета ѝ не е особено бърз.

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в източна Европа и някои части на Азия. В България може да се наблюдава предимно в Дунавската равнина и в близост до самата река Дунав. Предпочита равнинни местности с редки групички дървета, култивирани площи, градини. Като цяло в ареала ѝ на разпространение се среща на островчета.

Докъм 1940 г. се е смятало, че видът в България се среща само по време на прелета. Първи данни за лятното му разпространение и нови негови находища в Ихтиманско, Софийско, Балчишко, Поповско, Никополско и др. се съобщават от орнитолога Николай Боев[3]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Живее най-често на колонии заедно с други вечерни ветрушки и по-рядко смесени с други видове птици. Прелетен вид. В зоните с умерен климат единствено може да се срещне в гнездовия период. Миграциите извършва в посока запад-юг, като достига южните части на Африка, където зимува. Този маршрут на прелет предизвиква появата на вечерни ветрушки в края на лятото (обикновено втората половина на август) и есента често пъти и в страни от централна Европа (често ятата прелитат и спират за малко в южните части на Германия), където едно такова ято от соколи е изненадваща гледка. Обратния прелет през пролетта (април-май) обикновено минава по същия маршрут.

Храни се предимно с насекоми, като едри скакалци, водни кончета, които често улавят и в полет с нокти. При липса на достатъчно насекоми улавят и гущери, мишки и крастави жаби, които „обелват“ преди да изядат, за да се отърват от отровните жлези и секрет намиращи се в кожата им. Понякога кацат на земята и там търсят плячката си. Обикновено оглеждат територията си кацнали на някое високо дърво, телеграфен стълб или далекопровод. Ловуват следобед до спускането на пълен мрак, откъдето идва и името им.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Falco vespertinus

Гнезди на колонии съставени от представители на собствения си вид или смесени. Използва често изоставени гнезда от колонии на посевна врана, които гнездат по-рано. При липса на подходящо гнездо се случва и да изгонят свраки или дори едри чапли от тяхното, което обикновено става след ожесточена борба. Снасянето на яйцата обикновено започва в края на май, началото на юни, като се получава така, че малките биват изхранвани в момент изобилие от едри скакалци и други насекоми. Снасят 3 – 4 яйца, които в продължение на 28 дни мътят и двамата родители, като нощем и към края на мътенето в гнездото остава предимно женската. Отначало мъжкият носи храната в гнездото и женската храни малките, като им я подава, но щом се оперят достатъчно започва и тя да носи храна, но въпреки всичко продължава да прекарва доста време в гнездото защитавайки малките от студ, дъжд или слънце. Малките напускат гнездото между средата на юли и средата на август.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България е много рядък вид и е защитен от закона. В Европа сравнително рядко се отглежда от соколари и то предимно с декоративна цел, счита се, че ловните му качества не са много добри и не е способен да настигне и залови повечето от животните считани за традиционни ловни обекти. Проблем предизвиква и неспокойното му държане есенно време когато настъпва моментът за прелет.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Falco vespertinus (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Вечерна ветрушка. Посетен на 18 февруари 2012
  3. Боев, Н., 1962. Данни за лятното разпространение на някои птици у нас. – Известия на Зоологическия институт и музей – БАН, 11: 31 – 46.