Врачански карст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Резерват
„Врачански карст“
Врачански карст, сниман от ждрелото.jpg
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Врачански Балкан
Най-близък град Враца
Данни
Площ 1438,9 хектара
Създаден 10 август 1983 г.
Уеб сайт http://www.vr-balkan.net/bg/rezervat-vrachanski-karst/
Резерват
„Врачански карст“
в Общомедия

Врачански карст е резерват в природен парк „Врачански Балкан“, Стара планина, България.

Основаване и статут[редактиране | редактиране на кода]

Обявен е за резерват с обща площ 1438,9 хектара със Заповед No.854 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 10.08.1983 година, създаден да запази живописния и типичен за тези места карстов терен с разнообразни геоморфоложки образувания, уникална пещерна фауна, субмедитеранска флора и много реликтни видове. Обликът на горските насаждения се определя от келявия габър, обикновения габър, мъждряна, бука, полския клен, черния бор и др.

География[редактиране | редактиране на кода]

Обхваща северните, предимно скалисти склонове на Врачанската планина в района на Базовския и Стрешерския дялове. Разположен е между края на каменната кариера край село Паволче и пещерата Змеюва дупка, в подножието на Биволарски и Кърнов връх във Врачанската планина. Разделен е почти симетрично от река Лева на две части. От каменната кариера до прохода Вратцата се простира Базовският дял на резервата, а вторият – Стрешерският, се разполага от прохода Вратцата до Кърнов връх. Надморската височина варира в диапазона от 250 до 850 м.

"Врачански карст" е създаден, за да запази живописният и типичен за тези места карстов релеф с разнообразните геоморфоложки образувания, уникалната пещерна фауна, субмедитеранската флора и многото реликтни видове, които са охранявани по Закона за биологичното разнообразие, а някои са включени в Червената книга на България.[1]

С резервата са свързани множество забележителни природни обекти - масивната отвесна скала Скакля и едноименният водопад, живописното ждрело на р.Лева (Вратцата), пещерата Змейова дупка и близката пещера Леденика, а също така и историческото място Вола.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

В него са разпространени множество реликтни, ендемични и застрашени растителни видове. Срещат се кокиче, самодивско лале, горска съсънка. Типичен представител е българският ендемит келереров кентрантус.

Характерните растителни видове за региона са келяв габър, обикновен габър, мъждрян, полски ясен.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

От животинските видове са разпространени гарван гробар, египетски лешояд, черен щъркел, жълтоклюна чавка, алпийски бързолет.[2]

Животинският свят е представен от доминиращо разнообразие на птици, влечуги и дребни бозайници.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йорданова, М. и Ботева, И. Планините в България, АИ "Проф.Марин Дринов", София, 2013, с. 63.
  2. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 2011, с. 1443

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]