Врачански карст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Резерват
„Врачански карст“
Врачански карст, сниман от ждрелото.jpg
Информация
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.1725° с. ш. 23.4822° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България България
Врачански Балкан
Най-близък град Враца
Данни
Площ 1438,9 хектара
Създаден 10 август 1983 г.
Уеб сайт http://www.vr-balkan.net/bg/rezervat-vrachanski-karst/
Резерват
„Врачански карст“
в Общомедия

Врачански карст е резерват в природен парк „Врачански Балкан“, Стара планина, България.

Основаване и статут[редактиране | редактиране на кода]

Обявен е за резерват с обща площ 1 438,9 хектара със Заповед No.854 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 10.08.1983 година, създаден да запази живописния и типичен за тези места карстов терен с разнообразни геоморфоложки образувания, уникална пещерна фауна, субмедитеранска флора и много реликтни видове. Обликът на горските насаждения се определя от келявия габър, обикновения габър, мъждряна, бука, полския клен, черния бор и др.

География[редактиране | редактиране на кода]

Обхваща северните, предимно скалисти склонове на Врачанската планина в района на Базовския и Стрешерския дялове. Разположен е между края на каменната кариера край село Паволче и пещерата Змеюва дупка, в подножието на Биволарски и Кърнов връх във Врачанската планина. Разделен е почти симетрично от река Лева на две части. От каменната кариера до прохода Вратцата се простира Базовският дял на резервата, а вторият – Стрешерският, се разполага от прохода Вратцата до Кърнов връх. Надморската височина варира в диапазона от 250 до 850 м.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

В него са разпространени множество реликтни, ендемични и застрашени растителни видове. Срещат се кокиче, самодивско лале, горска съсънка. Типичен представител е българският ендемит келереров кентрантус.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

От животинските видове са разпространени гарван гробар, египетски лешояд, черен щъркел, жълтоклюна чавка, алпийски бързолет.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 2011, с. 1443

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]