Горна Топчия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Резерват
„Горна Топчия“
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.251° с. ш. 26.5756° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България България
река Тунджа
Най-близък град Ямбол
Данни
Площ 164,38 хектара
Построен 24 септември 1951
Създаден 24 септември 1951
Резерват
„Горна Топчия“
в Общомедия

"Горна Топчия" е резерват в Югоизточна България.

Основаване и статут[редактиране | редактиране на кода]

Обявен е за резерват с обща площ 164,3777 хектара със Заповед No.1171 на Министерски съвет от 24.09.1951 година, за опазване на лонгозна гора по поречието на река Тунджа.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в землището на село Коневец, община Тунджа, област Ямбол.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Резерватната територия е заета от крайречни заливни гори — лонгози. Доминантен дървесен вид е летният дъб, който формира смесени съобщества с полски бряст, полски ясен, полски клен, бяла топола и други дървесни видове.

Лианите, които са много характерен белег за лонгозните гори, са представени от 5 вида: дива лоза, бръшлян, повет и редките за страната южни видове скрипка и гьрбач. Храстовата растителност включва черен бъз, трънка, къпина, шипка, червен глог, обикновен дрян, кучи дрян, аморфа и др.

Установени са 113 вида тревисти растения. Блатното кокиче в миналото се е срещало на обширна територия, но в момента видът се счита за застрашен.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

От безгръбначните са установени три защитени вида насекоми — пеперудата голямо нощно пауново око, червена горска мравка и бръмбарът гъсеничар.

От земноводните се срещат жълтокоремна бумка, кафява и зелена крастава жаба, дървесница.

Разнообразието от влечуги е голямо. Срещат се змиеок, зелен и кримски гущер, обикновена блатна костенурка, шипобедрена и шипоопашата костенурка, жълтоуха и сива водна змия, голям стрелец и пъстър смок.

Орнитофауната е много богата. По време на миграции и зимуване тук почиват, хранят се и нощуват много водолюбиви видове с висок природозащитен статус - сива, голяма бяла и нощна чапла, малък гмурец, ням и поен лебед. Около 10 % от популацията на световнозастрашения вид малък корморан зимува по поречието на р. Тунджа, включително и в резервата. Гнездят синигери, кълвачи, обикновена кукувица, сврачки, сови, синявицови, дроздове, чучулиги.

Бозайниците са представени от 35 вида, от които 20 са включени в Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна. Установена е световнозастрашената видра.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

  • РИОСВ Стара Загора

Горски и селскостопански фонд[редактиране | редактиране на кода]

  • Държавна дивечовъдна станция "Ямбол", Регионално управление на горите-Сливен

Източници[редактиране | редактиране на кода]