Горна Топчия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Резерват
„Горна Топчия“
Горна Топчия.jpg
Вековни летни дъбове, северният край на резервата
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
река Тунджа
Най-близък град Ямбол
Данни
Площ 164,38 хектара
Построен 24 септември 1951
Създаден 24 септември 1951
Резерват
„Горна Топчия“
в Общомедия

"Горна Топчия" е резерват в Югоизточна България.

Основаване и статут[редактиране | редактиране на кода]

Обявен е за резерват с обща площ 164,3777 хектара със Заповед No.1171 на Министерски съвет от 24.09.1951 година, за опазване на лонгозна гора по поречието на река Тунджа.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в землището на село Коневец, община Тунджа, област Ямбол.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Резерватната територия е заета от крайречни заливни гори — лонгози. Доминантен дървесен вид е летният дъб, който формира смесени съобщества с полски бряст, полски ясен, полски клен, бяла топола и други дървесни видове.

Лианите, които са много характерен белег за лонгозните гори, са представени от 5 вида: дива лоза, бръшлян, повет и редките за страната южни видове скрипка и гьрбач. Храстовата растителност включва черен бъз, трънка, къпина, шипка, червен глог, обикновен дрян, кучи дрян, аморфа и др.

Установени са 113 вида тревисти растения. Блатното кокиче в миналото се е срещало на обширна територия, но в момента видът се счита за застрашен.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

От безгръбначните са установени три защитени вида насекоми — пеперудата голямо нощно пауново око, червена горска мравка и бръмбарът гъсеничар.

От земноводните се срещат жълтокоремна бумка, кафява и зелена крастава жаба, дървесница.

Разнообразието от влечуги е голямо. Срещат се змиеок, зелен и кримски гущер, обикновена блатна костенурка, шипобедрена и шипоопашата костенурка, жълтоуха и сива водна змия, голям стрелец и пъстър смок.

Орнитофауната е много богата. По време на миграции и зимуване тук почиват, хранят се и нощуват много водолюбиви видове с висок природозащитен статус - сива, голяма бяла и нощна чапла, малък гмурец, ням и поен лебед. Около 10 % от популацията на световнозастрашения вид малък корморан зимува по поречието на р. Тунджа, включително и в резервата. Гнездят синигери, кълвачи, обикновена кукувица, сврачки, сови, синявици, дроздове, чучулиги.

Бозайниците са представени от 35 вида, от които 20 са включени в Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна. Установена е световнозастрашената видра.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

  • РИОСВ Стара Загора

Горски и селскостопански фонд[редактиране | редактиране на кода]

  • Държавна дивечовъдна станция "Ямбол", Регионално управление на горите-Сливен

Източници[редактиране | редактиране на кода]