Персина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Природен парк
"Персина"
Danube at belene.jpg
Дунав при Белене
Информация
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.6667° с. ш. 25.1667° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България България
Най-близък град Никопол, Белене
Данни
Площ 21 762,2 хектра
Построен 4 декември 2000
Създаден 4 декември 2000
Уеб сайт http://www.persina.bg
Природен парк
"Персина"
в Общомедия

„Персина“ е природен парк в България.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Той е с площ 21 762,2 хектара (217 км²) по цялата дължина на Свищовско-Беленската низина, включително част от ограждащия стръмен дунавски бряг при Никопол и Свищов и всички български дунавски острови в тази част от река Дунав. Обхваща земи в землищата на Никопол, област Плевен, с. Драгаш войвода, община Никопол, област Плевен, град Белене, община Белене, област Плевен, Свищов, област Велико Търново, с. Ореш, община Свищов, област Велико Търново.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Обявен е от тогавашния министър на околната среда и водите Евдокия Манева със Заповед № РД-684 на 4 декември 2000 г.

Дирекцията на Парка е със седалище в град Белене и е създадена на 1 април 2001 г., със заповед No. 258 от 10 май 2001 г. Тя е на пряко подчинение на Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и храните на Република България.

Обявяването му цели съхранението и възстановяването на крайдунавски влажни зони, като особено се набляга на запазване естественото състояние на многобройните острови, влизащи в границите на парка. Уникалността и голямата значимост на "Комплекс Беленски острови" е причина на 24.09.2002 г. да бъде обявено за Рамсарско място, което е най-голямото по площ в България - 6 898ха.

Елементи от Националната екологична мрежа в границите на парка[редактиране | редактиране на кода]

По смисъла на Закона за защитените територии "Персина" е с ранг природен парк, включващ в себе си следните защитени територии: Резерват "Персински блата" - обявен със Заповед "'№1106/02.12.1981 г. на КОПС с цел запазване на типични дунавски блата и характерна блатна растителност, заедно с населяващите ги колонии от рибарки, чайки, корморани, чапли, диви патици и гъски. Общата му площ е 385,2 ха и включва следните територии: "Писченско блато" с площ 182 ха, "Мъртвото блато" с площ 122,6 ха и "Старото блато" с "Дульова бара" с площ 80,6 ха. Със заповед №РД-393/15.10.1999 г. резерватът е прекатегоризиран в Поддържан резерват със същото име и площ. Поддържан резерват "Персински блата" е влажна зона с международно значение; истински рай в миналото за многочислени колонии от блатни птици — рибарки, чайки, корморани, чапли, диви патици и гъски; гнездовище на немия лебед; уникално есенно сборище на черния щъркел за страната Природна забележителност "Персин-Изток" - обявена със Заповед №1106/02.12.1981 г. на КОПС с площ 718,9 ха. Това са най-източните девствени места на о. Персин, представляващи непроходими мочурища и просторни стари върбово-тополови гори и съобщества от тръстика и папур. Природната забележителност е прекатегоризирана в Защитена местност със Заповед №РД-711/10.06.2003 г., като запазва същото име и площ. Резерват "Китка" на о. Китка, обявен със Заповед №1106/02.12.1981 г. с площ 25,4 ха. Обявен е с цел запазване на първичната характерна растителност и като местообитание на морския орел . Резерват "Милка", намиращ се на о. Милка, Обявен с ПМС №849/ 28.03.1948 г., Заповед 2245 от 30.12.1956 г. Площта му е 30 ха. Обявен е с цел запазване на.първичната характерна растителност и като местообитание на морския орел. Защитена местност "Кайкуша", обявена със Заповед №438/ 02.08.1978 г., с площ 240 ха. включва остатък от влажна зона в бившата Свищовско-Беленска заливна низина. Обявена е с цел запазването на естественото местообитание на редки водоплаващи птици и растителни видове, както и характерния облик на района. Природна забележителност в местността "Плавала", в землището на гр. Никопол, представляваща естествено находище на обикновен сладник. Обявена е със заповед №1187/ 19.04.1976 г. на МГОПС, Дв бр. 44/1976 г., с площ 28,1 ха. Със заповед №РД-702 от 09.06.2003 г. е прекатегоризирана в Защитена местност, със същото наименование и площ.

По смисъла на Закона за биологичното разнообразие в обхвата на парка влизат изцяло или отчасти следните места от общоевропейската мрежа защитени територии Натура 2000 съобразно следните директиви на ЕС:

  • Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна:

-Защитена зона „Персина”- BG0000396, включена в списъка от защитени зони, приета с Решение № 122/02.03.2007 г. на Министерски Съвет; Към 2010 г. все още не е издадена заповед за официалното и обявяване в Държавен вестник;

-Защитена зона "Никополско плато" - BG0000247, обявена със Заповед № РД 841/17 ноември 2008 г. (ДВ бр.108/19.12.2008 г., стр.153);

  • Директива 79/409/ЕЕС за съхранение на дивите птици:

-Защитена зона „Комплекс Беленски острови” - BG0002017, обявена със Заповед № РД 82/12 февруари 2008 г. (ДВ бр.26/07.03.2008 г., стр.87);

-Защитена зона „Свищовско-беленска низина” - BG0002083, обявена със Заповед № РД 768/28 ноември 2008 г. (ДВ бр.102/28.11.2008 г., стр.83);

-Защитена зона „Остров Лакът” - BG0002091, обявена със Заповед № РД 511/22 август 2008 г. (ДВ бр.78/05.09.2008 г., стр.32);

  • Според международната Конвенцията за влажните зони, подписана на 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар (Рамсарска конвенция) по която Р България е страна и е поела ангажимент за запазване и управление както на местообитанията, така и на свързаните с тях водолюбиви птици. В границите на парка "Комплекс Беленски острови" – 6 898 ха, е обявена за водна и заблатена екосистема — влажна зона с международно значение, най-голямата към момента в България.

Резервати[редактиране | редактиране на кода]

Защитени местностти[редактиране | редактиране на кода]

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]