Вълчи дол (резерват)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Резерват „Вълчи дол“
Белоглав лешояд - 2.jpg
Белоглав лешояд от Вълчи дол
Информация
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.6° с. ш. 25.683° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България България
Родопи
Най-близък град село Бойник
Данни
Площ 776,24 хектара
Създаден 25 ноември 1980 г.
Резерват „Вълчи дол“ в Общомедия

Вълчи дол е резерват разположен в Източни Родопи, България.

Основаване и статут[редактиране | редактиране на кода]

Обявен е за резерват с обща площ 776,24 хектара със Заповед No.No.877 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 25.11.1980 година, с цел запазването на единствена в България колония на белоглави лешояди. Той е част от Защитена зона „Студен кладенец“ и от Орнитологично важно място „Студен кладенец“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Резерватът Вълчи дол е единствения строг резерват в Източните Родопи. Разположен е южно от язовир Студен кладенец, в землищата на селата Студен кладенец, Стари чал и Бойник, община Крумовград.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Ландшафтът е изключително разнообразен: скали, пасища, гори, храсти. В резервата много силно е изразено средиземноморското влияние върху климата, което е дало отражение върху флората и фауната. Територията му включва разнообразни местообитания.

Преобладава храстовидната растителност представена от драка, келяв габър, мъждрян, клен и вечнозелени храсталаци от средиземноморски тип с преобладаваща червена хвойна. Във високите части има широколистни гори от бук, благун, горун, цер, вергилиев дъб и космат дъб, а в ниските билни части са разположени съобщества на люляк.

Голямо е видовото разнообразие на растения, редица от които са редки и ендемити. Установени са 413 вида висши растения, от които 1 български и 6 балкански ендемита. Един вид растение е застрашен, а 14 вида са редки, включени в Червената книга на България. Сред тях са нежният лопен, родопската горска майка, родопският силивряк, родопско лале, райхенбахова перуника, трипръста каменоломка, испанска тлъстига, вандазово кукувиче грозде, сръбският ранилист, хипомаратума. Срещат се и 27 вида орхидеи, от които най-красиви са пурпурния салеп и недоразвития лимодорум. Особено интересен е родопският силивряк, който е балкански ендемит и терциерен реликт. Освен като „орфеево цвете“, което е свързано с древна легенда, той е известен и с името „феникс“, заради способността му да престои изсъхнал в продължение на повече от 2 години и след поставянето му в подходящи условия да възстанови жизнените си функции.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Зубри в резерват „Вълчи дол“

Във Вълчи дол има изключително разнообразие на грабливи птици. Установени са 23 вида, от които 21 са включени в Червената книга на България. Тук се срещат белоглав лешояд, египетски лешояд, белоопашат мишелов, керкенез, черен щъркел, гарван, бухал, скална зидарка, син скален дрозд, испанско каменарче, голям маслинов присмехулник, малко черноглаво коприварче, червеногушо коприварче, белочела сврачка, черноглава овесарка, зеленогуша овесарка. Районът е важно място за търсене на храна и почивка на черния лешояд и царския орел, които са световно застрашени. Особено внимание заслужава белоглавият лешояд, който е една от редките и изчезващи птици. Върху огромна скала е разположена една от двете колонии на белоглави лешояди в България. Обособена е специална площадка за подхранване на лешоядите и е направена постройка за тяхното наблюдение.

Голямо е разнообразието на влечуги и земноводни. Те са представени от 21 вида, сред които змиегущер, тънък стрелец, смок мишкар, змия червейница, вдлъбнаточел смок, жълтокоремник.

Тук се намира едно от най-големите находища в България на световно застрашените сухоземни костенурки от двата вида шипоопашата и шипобедрена.

От едрите бозайници се срещат вълк, дива свиня, сърна и елен лопатар.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]