Египетски лешояд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Египетски лешояд
Egyptian vulture.jpg
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Accipitridae Ястребови
род: Neophron Египетски лешояди
вид: Neophron
percnopterus
Египетски
лешояд
Научно наименование
Уикивидове Neophron
Savigny, 1809
Уикивидове Neophron percnopterus
Linnaeus, 1758[3][4][5]
Разпространение
NeophronMap.svg
египетски лешояд в Общомедия

Египетският лешояд (Neophron percnopterus) е дневна граблива птица, срещаща се и в България.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото е 60 – 70 (до 85) cm, а размахът на крилете – 150 – 170 cm. Теглото му достига 1,6 – 2,5 kg. Няма изразен полов диморфизъм. Оперението му е в светли кремави тонове, като краищата на крилете и всички махови пера са тъмни. Главата е с оголени участъци около човката в жълт цвят. Младите птици до навършване на 5-годишна възраст са тъмно оцветени. Полетът е предимно планиращ.

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Европа (включително България), Африка и Азия. Обитава степи, полупустини, пустини, скалисти райони (подходящи за гнездата му) и всякакъв тип равнини. Понякога в близост до сметища. Такъв е и случаят с последното (от 22.07.2000 г.) съобщение за вида от Странджа [6]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни животни като жаби, охлюви и всякакъв вид яйца. Яде също костенурки и яйца от едри птици като щрауса.

По земята ходи много уверено, подобно на кокошоподобните.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Египетският лешояд е моногамна птица. Достига полова зрялост на 5-годишна възраст. Гнезди по непристъпни скали, в пещери или поне под навес или корниз. Гнездото строят и двете птици. В него се намират кости от дребни животни, черупки на костенурки и др. Пренася строителните материали за гнездото с човка, за разлика от другите грабливи птици, които носят с крака. Снася по две яйца, напръскани с тъмнокафяви петна, с тегло от 94 g и размери – 65х55 mm. Снася двете яйца с интервал от няколко дни, обикновено от края на март до началото на май. Мътят и двамата родители на смени в продължение на 40 – 42 дни. Малките напускат гнездото на около 70 – 96 дневна възраст. Отглежда едно люпило годишно.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Видът е избран за емблема на учреденото през 1988 г. Българско дружество за защита на птиците. [7][8].

Египетският лешояд е едно от няколкото животни, използващи инструменти, което е признак за високата му интелигентност. Когато открие яйце от щраус, той хваща с човката си камък и го засилва рязко, пускайки го върху черупката на яйцето. Това е възможно физически, защото за разлика от повечето видове лешояди има къс и здрав врат.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Към 2015 на територията на България има между 20 и 25 гнездящи двойки, предимно по долината на река Арда, както и в Източна Стара планина.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) BirdLife International. Neophron percnopterus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2016. Посетен на 24 декември 2016.
  2. а б Червена книга на Република България. Египетски лешояд. Посетен на 24 декември 2016
  3. указано в: IOC World Bird List Version 8.2
  4. указано в: Q56253948
  5. указано в: eBird Taxonomy v2018
  6. Боев, З., Б. Георгиев, Р. Райчев, У. Георгиева 2008. Влажната зона на р. Малкотърновска край гр. Малко Търново (Бургаска област) – пример за богато биоразнообразие (гръбначна фауна) при интензивен антропогенен натиск. – Седми международен симпозиум „Екология – устойчиво развитие“, Научни трудове, гр. Враца, 23.10 – 25.10.2008. Съюз на учените – Враца, 66 – 72.
  7. Боев, З. 1988. [Учредено е Българско дружество за защита на птиците]. – Защита на природата, 9: 10.
  8. Боев, З. 1988. В защита на птиците. – в. „Работническо дело“, бр. 193/11.07.1988: 4.