Египетски лешояд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Египетски лешояд
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Египетски лешояди (Neophron)
вид:Египетски лешояд (N. percnopterus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
NeophronMap.svg
Египетски лешояд в Общомедия
[ редактиране ]

Египетският лешояд (Neophron percnopterus) е дневна граблива птица, срещаща се и в България. Малобройните представители на eгипетския лешояд, заедно с тези на останалите два вида лешояди в нашата природа, осигуряват стабилност на нашите екосистеми, а това от своя страна дава възможност човекът да получава необходимите му екосистемни услуги. Познати още като ‘санитарите’ на природата, лешоядите предотвратяват натрупването на токсини и премахват потенциалните резервоари на болести. Чрез своята подвижност разпределят хранителните вещества в различни местообитания и хранителната мрежа не губи трофични нива, и съответно няма загуба на енергия. По този начин лешоядите внасят баланс в екосистемите.

В миналото eгипетският лешояд е бил широко разпространен на територията на България, дори се е срещал по тепетата в Пловдив, но днес той е световно застрашен вид и е една от най-бързо изчезващите птици на планетата.[3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото е 60 – 70 (до 85) cm, а размахът на крилете – 150 – 170 cm. Теглото му достига 1,6 – 2,5 kg. Няма изразен полов диморфизъм. Оперението му е в светли кремави тонове, като краищата на крилете и всички махови пера са тъмни. Главата е с оголени участъци около човката в жълт цвят. Младите птици до навършване на 5-годишна възраст са тъмно оцветени. Полетът е предимно планиращ.

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Европа (включително България), Африка и Азия. Обитава степи, полупустини, пустини, скалисти райони (подходящи за гнездата му) и всякакъв тип равнини. Понякога в близост до сметища. Такъв е и случаят с последното (от 22.07.2000 г.) съобщение за вида от Странджа [4] В България обитава Източни Родопи, като това е най-предпочитаното място от вида, също така се среща и в Русенски Лом, Провадийско-Роякското плато и Източна Стара планина. В България обитава отворени хълмисти и нископланински територии. Гнезди на скали и скални ниши.[3]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Лешоядите са санитарите на природата и eгипетският лешояд не прави изключение.[3] Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни гръбначни и безгръбначни като жаби, охлюви и всякакъв вид яйца. Яде също костенурки и яйца от едри птици като щрауса. Срещан е и по сметища в търсене на храна от органични отпадъци. Ловните му територии най-често са слабо урбанизирани места, долини и обширни ливади.[3]

По земята ходи много уверено, подобно на кокошоподобните.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Египетският лешояд е моногамна птица. Достига полова зрялост на 5-годишна възраст. Гнезди по непристъпни скали, в пещери или поне под навес или корниз. Гнездото строят и двете птици. В него се намират кости от дребни животни, черупки на костенурки и др. Пренася строителните материали за гнездото с човка, за разлика от другите грабливи птици, които носят с крака. Снася по две яйца, напръскани с тъмнокафяви петна, с тегло от 94 g и размери – 65х55 mm. Снася двете яйца с интервал от няколко дни, обикновено от края на март до началото на май. Мътят и двамата родители на смени в продължение на 40 – 42 дни. Малките напускат гнездото на около 70 – 96 дневна възраст. Отглежда едно люпило годишно.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Видът е избран за емблема на учреденото през 1988 г. Българско дружество за защита на птиците. [5][6].

Египетският лешояд е едно от няколкото животни, използващи инструменти, което е признак за високата му интелигентност. Когато открие яйце от щраус, той хваща с човката си камък и го засилва рязко, пускайки го върху черупката на яйцето. Това е възможно физически, защото за разлика от повечето видове лешояди има къс и здрав врат.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

  • Червен списък на застрашените видове (IUCN Red list) – Застрашен (Endangered EN)[7]
  • Червена книга на България[2]
  • Закон за биологичното разнообразие - приложение №2 и №3
  • Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция) - приложение №1
  • Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна, и природните местообитания (Бернска конвенция) - приложение №2
  • Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опазването на дивите птици - приложение №1
  • Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) - приложение №2

Към 2015 на територията на България има между 20 и 25 гнездящи двойки, предимно по долината на река Арда, както и в Източна Стара планина.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Neophron percnopterus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 октомври 2021 г. (на английски)
  2. а б Червена книга на Република България. Египетски лешояд. Посетен на 24 декември 2016
  3. а б в г Neophron percnopterus - Science for Nature. //
  4. Боев, З., Б. Георгиев, Р. Райчев, У. Георгиева 2008. Влажната зона на р. Малкотърновска край гр. Малко Търново (Бургаска област) – пример за богато биоразнообразие (гръбначна фауна) при интензивен антропогенен натиск. – Седми международен симпозиум „Екология – устойчиво развитие“, Научни трудове, гр. Враца, 23.10 – 25.10.2008. Съюз на учените – Враца, 66 – 72.
  5. Боев, З. 1988. [Учредено е Българско дружество за защита на птиците]. – Защита на природата, 9: 10.
  6. Боев, З. 1988. В защита на птиците. – в. „Работническо дело“, бр. 193/11.07.1988: 4.
  7. BirdLife International. Neophron percnopterus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2016. Посетен на 24 декември 2016. (на английски)