Египетски лешояд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
египетски лешояд
Egyptian vulture.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Accipitridae Ястребови
род: Neophron Египетски лешояди
вид: Neophron
percnopterus
Египетски
лешояд
Научно наименование
Уикивидове Neophron
Savigny, 1809
Уикивидове Neophron percnopterus
Linnaeus, 1758
Разпространение
Neophron percnopterus distribution.png
египетски лешояд в Общомедия

Египетският лешояд (Neophron percnopterus) е дневна граблива птица, срещаща се и в България.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото е 60-70 (до 85) cm, а размахът на крилете - 150-170 cm. Теглото му достига 1,6-2,5 kg. Няма изразен полов диморфизъм. Оперението му е в светли кремави тонове, като краищата на крилете и всички махови пера са тъмни. Главата е с оголени участъци около човката в жълт цвят. Младите птици до навършване на 5-годишна възраст са тъмно оцветени. Полетът е предимно планиращ.

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Европа (включително България), Африка и Азия. Обитава степи, полупустини, пустини, скалисти райони (подходящи за гнездата му) и всякакъв тип равнини. Понякога в близост до сметища. Такъв е и случаят с последното (от 22.07.2000 г.) съобщение за вида от Странджа [2]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни животни като жаби, охлюви и всякакъв вид яйца. Яде също костенурки и яйца от едри птици като щрауса.

По земята ходи много уверено, подобно на кокошоподобните.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Египетският лешояд е моногамна птица. Достига полова зрялост на 5-годишна възраст. Гнезди по непристъпни скали, в пещери или поне под навес или корниз. Гнездото строят и двете птици. В него се намират кости от дребни животни, черупки на костенурки и др. Пренася строителните материали за гнездото с човка, за разлика от другите грабливи птици, които носят с крака. Снася по две яйца, напръскани с тъмнокафяви петна, с тегло от 94 g и размери - 65х55 mm. Снася двете яйца с интервал от няколко дни, обикновено от края на март до началото на май. Мътят и двамата родители на смени в продължение на 40-42 дни. Малките напускат гнездото на около 70-96 дневна възраст. Отглежда едно люпило годишно.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Видът е избран за емблема на учреденото през 1988 г. Българско дружество за защита на птиците. [3][4].

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Египетският лешояд е едно от няколкото животни, използващи инструменти, което е признак за високата му интелигентност. Когато открие яйце от щраус, той хваща с човката си камък и го засилва рязко, пускайки го върху черупката на яйцето. Това е възможно физически, защото за разлика от повечето видове лешояди има къс и здрав врат. Към 2015 на територията на България има между 20 и 25 гнездящи двойки, предимно по долината на река Арда, както и в Източна Стара Планина.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червена книга на Република България. Египетски лешояд. Посетен на 19 февруари 2012
  2. Боев, З., Б. Георгиев, Р. Райчев, У. Георгиева 2008. Влажната зона на р. Малкотърновска край гр. Малко Търново (Бургаска област) – пример за богато биоразнообразие (гръбначна фауна) при интензивен антропогенен натиск. - Седми международен симпозиум „Екология – устойчиво развитие”, Научни трудове, гр. Враца, 23.10-25.10.2008. Съюз на учените – Враца, 66-72.
  3. Боев, З. 1988. [Учредено е Българско дружество за защита на птиците]. - Защита на природата, 9: 10.
  4. Боев, З. 1988. В защита на птиците. - в. "Работническо дело", бр. 193/11.07.1988: 4.
  5. BirdLife International 2007. Neophron percnopterus. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 26 април 2008.