Червена хвойна

	Червена хвойна
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
отдел:	Иглолистни (Pinophyta)
клас:	Иглолистни (Pinopsida)
разред:	Бороцветни (Pinales)
семейство:	Кипарисови (Cupressaceae)
род:	Хвойна (Juniperus)
секция:	J. sect. Juniperus
вид:	Червена хвойна (J. oxycedrus)
	Научно наименование
	Juniperus oxycedrus Linnaeus, 1753
	Разпространение
	Червена хвойна в Общомедия
	[ редактиране ]

Червената хвойна (Juniperus oxycedrus) е вечнозелено дръвче или храст, което се среща в страната ни до 1700 м надм. в. с изключение на по-равнинните места, като Дунавската равнина и Предбалкана. За билколечение се използват плодовете на растението, които трябва да бъдат обработени по време на цъфтеж, който е през есента.

През годините растението е наричано с различни имена, които са познати и могат да се срещнат и до наши дни, като сина смрика, яловник, уйна, смрикаш, смирна, ардъч, обикновена смрика, цицарка, увина, смрика и барабонка.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Височината на растението достига до 10 метра. Листата му са бодливи, игловидни, разположени върху клончетата в прешлени по три. От горната си страна листата имат жилка, която достига техния връх. От двете страни са разположени по една бяла успоредна ивица. Червената хвойна е единственият български вид хвойна, при който узрелите шишарки са червени на цвят. Те са почти приседнали, кълбовидни до слабо сплескани, червено-кафяви, лъскави, обикновено без восъчни налепи. Берат се от август до октомври. Цъфтежът на билката е от февруари до май месец.

Разпространение в България[редактиране | редактиране на кода]

В почти цялата страна с изключение на Североизточна България, Дунавската равнина и Предбалкана. От 0 до 1100 метра надморска височина.

Лечебни свойства и приложение[редактиране | редактиране на кода]

Червената хвойна е използвана още от средата на деветнадесети век във френската нетрадиционна медицина за облекчаване на кожни раздразнения. Етеричното масло извлечено от растението притежава антисептични и антипаразитни свойства, поради което се прилага при екзема, дерматит, псориазис и хроничен ринит. Във ветеринарната медицинска практика червената хвойна се прилага върху селскостопански животни за лечение на язви, краста и за унищожаване на паразити.

Етеричното масло от червена хвойна се произвежда чрез специален процес на парна дестилация на млади клонки и кората на стъблото. Маслото е смолисто с много тъмнокафяв цвят, притежава характерна миризма на катран. Чистото етерично масло от червена хвойна повлиява благоприятно на косопад, пърхот и кожни раздразнения.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Juniperus oxycedrus (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[1] Juniperus oxycedrus (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[1]