Североизточен район за планиране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Североизточен район за планиране
NorthEastRegion.png
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Адм. център Варна
Площ 14 781 km²
Население 933 705 души (2018)
63,2 души/km²
Области 4

Североизточният район за планиране на България включва областите: Варна, Добрич, Силистра и Шумен. До 2006 година включва още областите Разград и Търговище[1]. Административен център е град Варна.

Географско положение, граници и големина[редактиране | редактиране на кода]

Разположението на региона в североизточната част на България му предоставя определени преимущества пред останалите региони в Северна България. Североизточната граница на региона съвпада с част от сухоземната ни граница с Румъния. На юг Североизточният приморски регион граничи с Югоизточния регион. Ниската Стара планина е проходима през няколко прохода, а по пролома на р. Луда Камчия преминава жп линията Варна-Карнобат, която улеснява връзките на региона с Южна България. На запад и северозапад регионът граничи със Северния централен регион.

Природна среда[редактиране | редактиране на кода]

Релеф и полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Релефът е хълмисто-равнинен с много заравнени плата, което благоприятства развитието на земеделието и транспорта. Макар и в големи количества черните въглища (Добруджански басейн), поради трудната експлоатация, не са с решаващо значение за икономиката на региона. Мангановата руда се добива край с. Оброчище (Добричко) и с. Игнатиево (Варненско). От нерудните изкопаеми с важно значение са каолинът (Каолиново), каменна сол (Провадия), варовиците, глините, кварцовият пясък (Белослав) – суровини за порцеланово-фаянсовата, стъкларската и циментовата промишленост.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Агроклиматичните и рекреационните ресурси благоприятстват развитието на земеделието и туризма. Особено добре развито е зърнопроизводството.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Регионът е беден на води. Като цяло повърхностният отток е малък. От реките с най-важно значение са р. Провадийска и р. Камчия, в чиито водосбор са изградени язовири – „Тича“, „Камчия“ и др. Девненските карстови извори се използват комплексно. Езерата по северното крайбрежие се използват за добив на лечебна кал. Недостигът на водни ресурси е един от сериозните стопански проблеми на региона.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

От почвените ресурси с най-значителен дял са плодородните черноземни. В по-високите части са развити сивите горски почви, а край реките алувиално-ливадните. Около 60% от земята е обработваема.

Гори[редактиране | редактиране на кода]

Сред горските ресурси преобладават широколистните видове. Използването им не е интензивно. Тук се добива около 5% от дървесината на страната. Разпространени са и лонгозните гори при р. Камчия и р. Батова, както и защитни горски пояси в Добрдуржа.

Население и селищна мрежа[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемостта е по-висока от средната за страната, което определя по-слабо изразения отрицателен естествен прираст. Висок е делът на градското население – 72,7%.

Селищната мрежа в Североизточния регион наброява 721 селища, от които 29 града. Тук преобладават малките градчета и големите села. В региона само един град е с население над 100 хил. жители. Това е град Варна. На второ място е Добрич с 91 хил. жители.

Стопанство и социална среда[редактиране | редактиране на кода]

Благоприятното географско положение и агроклиматичните ресурси, излазът на Черно море с пристанищният комплекс Варна-Девня играят важна роля за развитието на региона. Североизточният регион отстъпи челното място сред регионите без Югозападнйия регион по принос в националния брутен вътрешен продукт и сега се нарежда след Югоизточния и Южния централен регион. Област Варна има значително по-висок брутен вътрешен продукт на човек, а в останалите три той е значително по-нисък, което определя изоставащото им развитие. За разлика отпреди 20 години сега най-голям дял в брутната добавена стойност има секторът на услугите с 64,1%, следван от промишлеността и на последно място земеделието.

Преките чуждестранни инвестиции са важен фактор за развитието на регионалната икономика. Североизточният регион се нарежда на трето място в страната по размер на преки чуждестранни инвестиции с 9,6% от общия им размер за 2010 г. Две трети от тях са преобладаващо насочени към Варненска област.

Първичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

В икономиката на региона земеделието е един от приоритетните отрасли. За неговото развитие съществува изключително благоприятно съчетание на природно-климатичните условия. Земеделието формира 7,4% от БВП на региона, но в национален план неговото участие е значително повече – 16% от БВП на земеделието у нас, което означава, че регионът има национална специализация в този отрасъл. Застъпени са и двата основни подотрасъла: растениевъдство и животновъдство.

Растениевъдство[редактиране | редактиране на кода]

За развитието на растениевъдството Североизточният регион заполага с най-много земеделска земя заедно съв Северозападния и Югоизточния регион. По-голямата част от площите се стопанисват от крупни арендатори и земеделски кооперации. Голяма част от обработваемата земя се използва за отглеждане на зърнени и маслодайни технически култури, като основни са пшеницата с много голям дял от площите ѝ в страната, царевицата и слънчогледът. Площите, заети с царевица намаляват за сметка на пшеницата и слънчогледа. По производство на тези най-разпространени култури регионът дели първенство със Северозападния регион. Регионът е и най-голям производител на царевица за силаж в страната. Забелязва се тенденция за намаляване на производството на пшеница и царевица за зърно и увеличаване на производството на слънчоглед заради трайното му търсене на световния пазар.

От трайните насаждения най-значителни са площите, заети с лозя. В региона се намират големи винопроизводителни предприятия в Търговище, Велики Преслав и Варна.

Животновъдство[редактиране | редактиране на кода]

Силно развито преди животновъдството загуби част от своите позиции. Броят на отглежданите животни и обемът на продукцията значително са намалели. В Североизточния регион се развиват основно овцевъдството и свиневъдството. По брой на отглежданите овце и свине регионът отстъпва първенството съответно на Южен централен и Северен централен регион. Животните преобладаващо се отглеждат в лични стопанства, но се срещат и ферми с голям брой животни. Птицевъдството в региона има добри традиции. В с. Дончево, край Добрич, се намира най-големият птицекомбинат в страната. Ръст бележи и пчеларството заради относително бързата възвръщаемост на вложените средства и износа на пчелен мед.

Вторичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Североизточният регион създава 10% от националната промишлена продукция и заедно с останалите северни региони е с най-малък дял. Отрасловата структура на промишлеността е разнообразна, съсредоточена е основно в областните центрове и в промишлената агломерация Варна-Девня-Белослав.

Регионът се специализира в няколко отрасъла, които дават около две трети от промишлената му продукция. Най-важно място сред тях заема ХВП, която през последните години значително намалява, химическата промишленост и промишлеността за строителни материали, която бележи увеличение почти 2 пъти от 2005 г. насам.

Електроенергия[редактиране | редактиране на кода]

Производството на електроенергия е съсредоточено в ТЕЦ „Варна“, която е една от най-големиете ТЕЦ в България и работи с вносни украински въглища, пристигащи чрез пристанище Варна.

Металургия[редактиране | редактиране на кода]

Металургията има слабо присъствие в региона. Произвеждат се само алуминиев прокат и изделия от него в Шумен.

Химическа промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Важно място в промишлеността на региона заема химическата промишленост с девненския комбинат „Солвей соди“ за калцирана сода, най-голям в Европа, който използва за основна суровина каменната сол от Провадия и варненското пристанище за иснос.

Машиностроене и електроника[редактиране | редактиране на кода]

С водещо значение в миналото, машиностроенето и електрониката в региона сега дават само една шеста от промишлената му продукция. Представени са от множество подотрасли. Североизточният регион има традиции в корабостроенето във Варна. До края на 1996 г. във Варна се сглобяват и леки автомобили „Роувър“, но производството е преустановено. Регионът произвежда още алуминиеви контейнери и бутилиращи машини в Шумен, части за селскостопански машини в Добрич и багери в Каварна.

Строителни материали[редактиране | редактиране на кода]

Промишлеността за строителни материали има благоприятни предпоставки за развитие. Основното предприятие е циментовият завод в Девня. Тук се произвеждат около 1/5 от цимента у нас. Центровете на успешно развиваща се в региона стъкларска и порцеланово-фаянсова промишленост с пазари в чужбина са Нови Пазар, Каспичан и Шумен.

Хранително-вкусова промишленост[редактиране | редактиране на кода]

ХВП е основен отрасъл за региона. Поради богатата суровинна база традиционни за региона са мелничарската, месната и млечната промишленост, разпространени повсеместно, като големите предприятия са в областните градове. Тук се произвеждат около 1/4 от месото, месните произведения и олиото в страната. Завод за захар има в Девня, а големите пивоварни на региона са в Шумен и Варна.

Лека промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Леката промишленост е представена от шивашките предприятия във Варна, Шумен и Добрич с отдавашни традиции.

Третичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Третичният сектор е водещ за региона, като ангажира над половината от работната му сила.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Североизточният регион в известна степен се намира периферно спрямо гръбнака на националната транспортна система и еврокоридорите, пресичащи България. Регионът има добре изградена пътна мрежа с 21,3% автомагистрали („Хемус“ и „Черно море“) и първокласни пътища. Това е показател, по-висок от средния за страната и един от най-добрите сред останалите региони. Гъстотата на шосейната му мрежа е също по-висока от тази на страната.

Североизточният регион е един от регионите с най-слабо развита ЖП мрежа в страната, но сравнително модернизирана. Гъстотата ѝ е една от най-ниските сред всички региони заедно с Югоизточния. В същото време 36,6% от жп мрежата е удвоена, което е много повече от средния показател за страната и един от най-високите по региони. Тук минават жп линии София-Варна; Русе-Каспичан и жп линията Разделна-Кардам-Меджидия (Румъния), които обслужват международните потоци в североизточна посока.

Регионът развива морския транспорт. Основно пристанище с ключово значение е Варна. То разполага с 35 корабни места. Пристанище Варна е безспорната „контейнерна“ и „зърнена врата“ на страната ни. През него минават още основните количества цимент, торове и калцирана сода, които се произвеждат в близост до него. Фериботът Варна-Иличьовск, построен още през 1978 г. сега се превръща в най-късия път между Европа и Азия с линията Иличовск-Варна-Поти (Грузия).

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Североизточният регион заема водещо място по развитие на туризма сред останалите региони. Тук се намира около една трета от легловата база на страната, в която са реализирани една трета от нощувките за 2009 г. Значителна част от тях са предимно от чужденци. В сравнение с другите региони той се отличава и с най-висок среден престой на посетителите и висока заетост на хотелите му. Решаващ фактор за туристическото развитие на региона е черноморското крайбрежие, което определя съсредоточаването му в областите Варна и Добрич. Североизточният регион е с богато културно-историческо и природно наследство и това е предпоставка за развитието на културен, аграрен и екологически туризъм.

Образование, здравеопазване и търговска мрежа[редактиране | редактиране на кода]

Образованието е добре осигурено с учебни заведения, а по брой преподаватели и учащи е на първо място сред северните региони. Здравеопазването разполага с най-малко болници и легла в тях, но тук един лекар се грижи за най-малко жители в сравнение с другите региони. Търговската мрежа и финансовите институции като банки, борси и митници са добре развити в региона. Търговските обекти основно са концентрирани по крайбрежието. Поради ограничените водни ресурси водоснабдяването на редица селища в региона е затруднено и цената на водата е висока поради извличането ѝ от голяма дълбочина с помпи.

Териториални различия[редактиране | редактиране на кода]

В развитието на отделните области в региона съществуват различия. Варненска област заема първостепенно място в икономиката на региона, докато Търговищка област – периферно място. По отношение на земеделската продукция няма големи различия между областите, но все пак водеща е Добричката област, а с най-малък дял е Търговищка област. Земеделската им специализация е в зърнопроизводството и технически култури (основно слънчоглед). Високата концентрация на промишлена и транспортна дейност води до формирането на промишлената агломерация Варна-Девня. Показателите, отчитащи развитието на третичния сектор, са най-благоприятни за Варненска област, което я обособява като притегателен център за региона.

Екологична ситуация[редактиране | редактиране на кода]

Природната среда на региона е силно засегната от стопанската дейност на човека. Сериозни екологични проблеми има в региона на Варна-Девня и в промишлените зони на Шумен, Каспичан-Нови пазар, Търговище. Около 20 хил. дка са замърсени с тежки метали. Екологичното състояние на черноморското крайбрежие в региона е също с редица проблеми, свързани със замърсяване от нефт, поява на свлачищни процеси и др., които чакат своето решение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]