Халит
| Халит | |
| Каменна сол | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | халогениден минерал |
| Формула (повтаряща се единица) | NaCl |
| Класификация на Щрунц | 3.AA.20 |
| Класификация на Дана | 9.1.1.1 |
| Елементарна клетка | 5.6404 Å |
| Характеристики | |
| Молекулно тегло | 58,433 g/mol |
| Цвят | безцветен, бял |
| Хабитус | кубична |
| Цепителност | съвършена {001} |
| Лом | мидест |
| Чупливост | крехък |
| Твърдост по Моос | 2.0 – 2.5 |
| Блясък | стъклен |
| Цвят на чертата | бял |
| Прозрачност | да |
| Специфично тегло | 2.17 |
| Оптични свойства | изотропичен |
| Показател на пречупване | 1.544 |
| Ултравиолетова флуоресценция | да |
| Разтворимост | разтворим във вода |
| Други характеристики | солен на вкус |
| Халит в Общомедия | |
Халитът (на гръцки: ἅλίτης – „сол“), наричан още каменна сол, е минерал от хлоридите, който представлява кристалната форма на натриевия хлорид (NaCl), известен и като готварска сол.
Свойства
[редактиране | редактиране на кода]Халитът се образува във вид на кубични кристали, които в чист вид са безцветни до бели на цвят, но могат да имат и син, лилав, червен, розов, жълт, оранжев или сив оттенък, всяка от които окраски се дължи на определени органични или неорганични примеси в минерала.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Среща се в пластовете на седиментните скали и в пресъхващите лимани, езера или морета. Жили от лилав, влакнест халит съществуват във Франция. Солни кристали се образуват бързо в пресъхващи водоеми, което причинява отлагания на халит, покриващи предметите, които са били потопени във водата.[1] „Халитени цветя“ са вид редки сталактити от навити фибри халит, които се срещат в някои сухи пещери в Австралия.
Слоевете от каменна сол могат да бъдат дебели до 350 m и да простират на огромна територия. Така например, в САЩ и Канада съществува масивен подземен пласт, който се разпростира от планините Апалачи в западните части на щата Ню Йорк през езерото Онтарио до езерото Мичиган. Съществуват и вертикални пластове от халит, които са били смачкани и изтласкани нагоре от тежестта на обкръжаващите ги скали. В Иран се срещат и солени „ледници“, където халитът си е пробил път до повърхността и се спуска надолу по склона.
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Каменната сол се преработва във вид на удобна за ползване в готварството готварска сол, широко използвана като овкусител и за съхранение (чрез осоляване) на месо.[2] Някои култури, особено в Африка, предпочитат широк набор от различни каменни соли за различните ястия.[3]
Друга честа употреба на халита е за обработка на леда по пътните настилки, при което се използва това, че солената вода има по-ниска точка на замръзване, съответно поставянето на сол или солена вода върху лед би го разтопило. Посипването на сол върху пътищата и тротоарите е стандартна практика в държавите с по-студен климат. Повечето общини разпръскват смес от пясък и сол по време на и след снежна буря, за да се подобри сцеплението на автомобилните гуми.
Халитът понякога се използва и в селското стопанство, за да се спре растежът на ливадната трева. Той има приложение и в промишлеността – за производство на хлор, натриев хидроксид и солна киселина.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Халитов кристал от Германия -
-
-
-
Сравнение на прозрачността на халита и калцита
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) Halite (Sodium Chloride) // Galleries.com. Посетен на 4 декември 2016.
- ↑ Bitterman, Mark. Salted: A Manifesto on the World's Most Essential Mineral, With Recipes. Ten Speed Press, 2010. ISBN 978-1-58008-262-4. с. 267 – 270.
- ↑ Kurlansky, Mark. Salt: A World History. 2003.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 59- 60. Посетен на 3 април 2024.
- Костов-Китин, Владислав. Халит Halite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 682-684.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Halite и страницата „Галит“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |