Северен централен район за планиране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Северен централен район за планиране
NorthCentralRegion.png
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Адм. център Русе
Площ 14 835 km²
Население 794 998 души (2018)
53,6 души/km²
Области 5

Северният централен район за планиране на България включва областите: Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Търговище. Административен център е град Русе.

Географско положение, граници и големина[редактиране | редактиране на кода]

Северният централен регион има преходно географско положение.

Регионът се характеризира с благоприятно географско положение. На север има широк допир с р. Дунав. През Дунав мост минава транспортният европейски коридор № 9. На неговата територия се кръстосват пътища, които свързват столицата и Югозападна България със Североизточна България и Северното черноморско крайбрежие, а дунавското крайбрежие през проходите в Средна Стара планина - с Южна България. Тук преминава най-важната меридионална жп линия Русе-Подкова. На изток рагионът достига до сухоземната ни граница с Румъния, която е все още слабо усвоена.

Природна среда[редактиране | редактиране на кода]

Климат и полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Липсата на важни енергийни и минерални ресурси, летните засушавания и други неблагоприятни климатични явления, ограниченото горско богатство създават проблеми и налагат внос на липсващи ресурси. Полезните изкопаеми са ограничени. Наличието на находища на висококачествени глини (с. Бутово, Полски Тръмбеш, Горна Оряховица, Севлиево), базалт, варовици, пясъчници стимулира развитието на керамичната промишленост и промишлеността за строителни материали.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Водните ресурси се формират от водите на Янтра, Росица и Русенски Лом. Използват се комплексно, като са построени язовири, създадени са напоителни системи, добива се електроенергия във ВЕЦ "Росица I" и "Росица II". Реките в Лудогорието и Добруджа са с непостоянен режим и пресъхват през лятото. Минералните води са предпоставка за развитие на балнеолечението (Вонеща вода и др.). Недостигът на водни ресурси е един от сериозните стопански проблеми на региона.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почти 1/2 от от площта на региона е заета от обработваеми земи, а около 8-10% са заети от естествени ливади и пасища.

Гори[редактиране | редактиране на кода]

Регионът разполага с големи запаси на букова дървесина. Те са разположени предимно в Стара планина, където има известни запаси и на иглолистна дървесина. В Предбалкана преобладават дъбовите гори. Запасите на дървесина не задоволяват потребностите на региона.

Население и селищна мрежа[редактиране | редактиране на кода]

Броят на населението на региона непрекъснато намалява. Това е резултат от активни миграционни процеси и отрицателен естествен прираст. Гъстотата на населението е под средната. Населението е неравномерно разположено по територията. Регионът има ограничени възможности за възпроизводство на населението и работната сила. Висок е делът на населението в нетрудоспособна възраст, сравнен с този за страната. Характерна особеност на селищната мрежа до 1995 г. е наличието на голям брой махали и колиби. Сега те имат статут на села.

Стопанство и социална среда[редактиране | редактиране на кода]

Кръстопътното географско положение с най-голямото дунавско пристанище, значителните агроклиматични, рекреационни и поземлени ресурси са благоприятни фактори за стопанското развитие на региона. Регионът създава скромен дял от 8,1% от националния БВП и се нарежда на предпоследно място сред останалите региони. Водещ сектор в стопанството му, както за всички региони, е обслужващата сфера с 56% в брутната му добавена стойност.

В икономическия му профил се наблюдава запазване на позициите на промишлеността с дял от една трета от брутната добавена стойност на региона. В същото време земеделието губи позиции за сметка на обслужващата сфера. Притокът на преките чуждестранни инвестиции в Северния централен е твърде ограничен, едва 3,8% за 2010 г., което нарежда региона на последно място със Северозападния регион.

Първичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Земеделие[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващият низинно-равнинен релеф, благоприятният климат и плодородните почви са отлична предпоставка за земеделската специализация на региона. Снабдеността със земеделска земя на жител е важен фактор за растениевъдството. Тя е най-високата у нас заедно със Северозападния регион. Това се дължи на преобладаващия нисък релеф и намаляващото население на региона. Само около 20% от земята тук са ливади. Останалата земеделска земя е обработваема и се засява основно със зърнени и технически култури. Дяловото участие на зърнените и техническите култури е най-високо, което е типично за всички северни региони. Земеделието както във всички региони е с разпокъсана собственост, малко поливни площи, остаряла техника и недостиг на инвестиции.

Зърнопроизводството е традиционен и водещ отрасъл. Царевицата, ечемикът и пшеницата в региона заемат най-голям дял от засетите им площи в страната. Отглеждат се в Дунавската равнина. Регионът дава съответно и значителен дял от националното производство на пшеницата и царевицата, а по производство на ечемик той заема челно място малко пред Югоизточния регион. Техническите култури се отглеждат също в Дунавската равнина. Най-голямо производство имат слънчогледът, което непрекъснато нараства, и захарното цвекло, което е свързано със захарните заводи в Русе и Горна Оряховица. Друга важна култура е тютюнът. Отглеждат се едролистните тютюни Вирджиния и Бърлей. Регионът заема най-голям дял в площите и производството на фуражната култура - люцерна за сено с 40% от националното производство.

Южните склонове на хълмистите земи са подходящи за отглеждане на лозя, а северните на овощя. Лозарството е традиционен отрасъл, с ясно изразена специализация във Великотърновско и Русенско.

Зеленчукопроизводството е добре развито по поречията на реките Янтра и Дунав и около големите градове. В региона - в Силистренско и Разградско, са едни от най-обширните у нас площи с фасул и други варива.

Овощарството отстъпва по значение на другите растениевъдни подотрасли. Кайсиевите овощни градини в Силистренско са най-обширните у нас и произведените кайсии дават 81% от националното производство. В Предбалкана има сливови насаждения.

Животновъдство[редактиране | редактиране на кода]

Животновъдството е многоотраслово и добре развито навсякъде в региона. Планинските земи създават условия за пасищното животновъдство. Фуражната база е разнообразна. Като зърнопроизводителен регион той осигурява концентриран фураж, а обширните му площи с люцерна - тревни фуражи. Най-важното значение има свиневъдството. Регионът е на първо място по брой на свине и прици у нас. Той е първенец и по производство на яйца. Северен централен регион има малък дял от броя на говедата, овцете и козите у нас. Регионът обаче заема челно място по брой пчелните семейства.

Добивна промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Съществено място в първичния сектор заема добивната промишленост с добива на нерудни полезни изкопаеми. Най-голямо значение има добивът на каолин край градовете Ветово и Сеново и варовици в Русенско. От река Дунав се добиват големи вещества инертни материали.

Вторичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Отрасълът произвежда 9,2% от промишлената продукция в страната. По този показател регионът заема последно място заедно със Северозападния регион. Промишлената му специализация е в ХВП, машиностроенето, леката и химическата промишленост, промишлеността за строителни материали.

Електроенергия[редактиране | редактиране на кода]

Производството на електроенергия е съсредоточено в двете ТЕЦ край Русе на базата на вносни украински въглища и малки централни в Свищов, Силистра, Разград. Регионът изпитва недостиг на електроенергия и разчита на внос.

Машиностроене[редактиране | редактиране на кода]

Втори по значение отрасъл за региона е машиностроенето и металообработването и заедно с електронното и електротехническото машиностроене те дават 24,7% от брутаната добавена стойност на региона. Машиностроенето има сложна отраслова структура, формирана в периода до 1989 г. Важно място заема селскостопанското машиностроене, развито в Русе. С него са свързани други предприятия в околните малки селища, които вече са закрити. Центровете на транспортното машиностроене са Русе за речни кораби и Тутракан - за малки речни съдове. Пътнически жп вагони се произвеждат в Дряново, пътни строителни машини - в Дебелец, а електротелфери - в Габрово, Велико Търново и Горна Оряховица. Северният централен регион е най-големият производител у нас на батерии, душове и кранове в предприятието в Севлиево, което има износ за Европа и САЩ. В региона са застъпени разнообразни производства на електронното и електрическото машиностроене. Някои от тях са уникални за страната, като производството на организационна техника в Силистра, електроизмерителни уреди и печатни платки в Русе. Производството на кабели е концентрирано в Севлиево, като това предприятие е едно от трите в България. В Горна Оряховица и Стражица се произвеждат домакински уреди.

Химическа промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Химическата промишленост също заема важно място в региона. Тя присъства в Северния централен регион с комбината за изкуствени влакна "Свилоза" в Свищов, предприятията за пластмасови изделия в Габрово и Велико Търново. Бои, лакове безир, латекс и изкуствени кожи се произвеждат в Русе. Най-старото химическо предприятие у нас, създадено преди ВСВ, е предприятието за смазочни масла в Русе. Водещо фармацевтично предприятие за региона е комбинатът за антибиотици в Разград. В Силистра има завод за каучукови изделия. Производствата на някои от тези предприятия са уникални за страната и продукцията им се изнася.

Строителни материали[редактиране | редактиране на кода]

Промишлеността за строителни материали, стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост разполагат със солидна суровинна база от каолин, кварцов пясък и глини и са специализиращи отрасли за региона. Северният централен регион е водещ в производството на тухли и керемиди от богатите находища на глини. Те са пръснати в множество селища, но най-голямото от тях е модерното предприятие в Силистра за покривни керемиди на австрийската фирма "Брамак". Друго предприятие с национално значение в региона е заводът за фаянсови и керамични изделия в Исперих, което работи за износ. Предприятието за плоско стъкло и порцелан в Разград е в несъстоятелност, но се очаква голяма китайска компания да инвестира в модернизацията му.

Хранително-вкусова промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Водещ промишлен отрасъл за региона е хранително-вкусовата промишленост, която дава около една шеста от продукцията на отрасъла в България. Застъпени са почти всички нейни подотраслим което се дължи на богатата ѝ суровинна база. Развитието на зърнопроизводството в региона и наличието на значително потребление са фактори за развитието на мелничарската промишленост в Русе, Силистра, Велико Търново, Севлиево, Свищов и др.

Важен подотрасъл на региона е месната промишленост. Най-големите предприятия за месо и месни продукти се намират в потребителските центрове - Русе, Силистра и 0Велико Търново. Мандрите за сирене и кашкавал са разположени близо до суровината (с. Калипетрово), а млекопреработването - в големите градове. Винопроизводството е подотрасълм с който регионът участва най-активно на националния и международния пазар. Основните му центрове са Лясковец, Сухиндол, Павликени, Велико Търново, Свищов, Русе, Силистра, Бяла. В Силистра се произвежда кайсиева ракия по оригинална технология.

Като основен производител на слънчоглед, регионът развива производството на олие с центрове Русе, Силистра, Лясковец и Полски Тръмбеш. В региона функционира една от най-старите пивоварни в България - "Болярка", Велико Търново. Консервната промишленост е подотрасъл с традиции и богата суровина. Произвеждат се разнообразни видове консерви в Горна Оряховица, Дебелец и Севлиево, Свищов (десетки храни), Русе, Силистра, гъбени консерви (с. Красен, Русенско), Разград, Исперих, Кубрат, Сливо поле и др.

Лека промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Леката промишленост има традиции в региона с производството на вълнен текстил в Габрово и Севлиево, памучен текстил в Русе и Силистра, кожени изделия в Габрово и трикотаж в Трявна, чорапи в Русе и обувки в Габрово.

Третичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Третичният сектор има най-висок дял в брутната добавена стойност на региона (56%). Най-динамичните отрасли в тои сектор през последните години са съобщенията в резултат на ускореното развитие на пазара на мобилните комуникации и финансовите услуги.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Транспортът играе важна роля в стопанството на региона. Важни фактори за развитието му са двата еврокоридора (№ 7 и № 9), автомагистрала "Хемус", жп линия София-Варна, които пресичат територията на региона и излазът им на р. Дунав. Гъстотата на шосейната мрежа тук е най-висока за всички региони, но регионът е също с най-голям дял третокласни пътища и е единствен регион без изграден магистрален път. През територията на Русе-Каспичан с отклонение за Силистра, които обслужват и международните потоци в североизточна посока. Северният централен регион е един от регионите с добре развита жп мрежа. 69,2% от нея е електрифицирана и това е повече от средния показател за страната (67,2%). Регионът обаче е с много малко удвоени жп линии (едва 14,1%). Тук се намира най-важният жп възел в Северна България - Горна Оряховица.

Водният транспорт се осъществява по р. Дунав. Русе е най-голямото наше дунавско пристанище. По-малко транспортно значение имат пристанищата Свищов, Тутракан и Силистра. При Русе, Свищов и Силистра има фериботни връзки. През територията на региона преминава трасето на газопреносния пръстен на България.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Северният централен регион разполага с достатъчно туристически ресурси за развитието на културен, екологичен и селски туризъм. В региона е съсредоточена голяма част от културно-историческите паметници на страната. Само в област Велико Търново са разположени около 140 паметника на културата и около 15 манастира ("Търновска Света гора").

Териториални различия[редактиране | редактиране на кода]

Липсата на единен притегателен стопански, административен и транспортен център, както и ориентацията на транспорта към транзитни превози са довели до значителни различия между големите селища и селските територии. Слаби са и връзките между отделните краища на региона. Повечето от селищата се обезлюдават.

След влизането на България в ЕС нараства ролята на трансгранични преходи между България и Румъния в региона Свищов-Зимнич, Русе-Гюргево, Силистра-Кълъраш.

Екологична ситуация[редактиране | редактиране на кода]

Стопанската дейност е довела до сериозни нарушения на природната среда - обезлесяване, развитие на ерозионни и свличащи процеси (в района на Тутракан), замърсяване на въздуха (в районите на Русе и Силистра). Нарушена е природната среда в районите за добив на каолин и на строителни материали. Участъци от по-големите реки след промишлени центрове са замърсени. Влошено е и качеството на въздуха около тях. Около 20 хил. дка са замърсени с тежки метали. Провеждат се мероприятия за решаване на екологичните проблеми.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1959 г. Северният централен район за планиране се състои от 4 административно-териториални окръга: Търновски, Габровски, Ловешки и Плевенски. Населението на тези 4 окръга е 960 082 души (11,7% от цялото население на страната тогава), а общата им площ е 15 239,9 км² (13,7% от територията на България). Център на региона по онова време е град Плевен.[1]

През 2006 г. регионът се състои от 5 административно-териториални области: Велико Търново, Габрово, Силистра, Разград, Русе и е включвал 41 общини. В Северноцентралния район на България има 50 града и 998 села. Площта на региона е 14 647 км², а населението – 1 237 147 жители. Център на региона е град Русе.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]