Маричини езера (резерват)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Резерват
„Маричини езера“
Маричини езера.jpg
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Рила
Данни
Площ 1510 хектара
Създаден 1951 г.

„Маричини езера“ е бивш природен резерват в Рила планина, България.[1] След създаването на 24 февруари 1992 г. на по-големия Централен рилски резерват резерват „Маричини езера“ става част от него.

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

Обявен е за резерват със Заповед № 2245 от 30 ноември 1956 година на Главното управление на горите. Площта му е разширена на 1510 хектара със Заповед №2319 от 14 ноември 1961 година на същото управление.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Резерватът е разположен между две главни била на Рила от запад и от юг, по които се намират най-високите му върхове. На север и североизток граничи с Кайзеровия път, който някога трябвало да свърже курорта Боровец с долината на река Места.

Той обхваща най-високите части на Източна Рила. На територията му се намира изворната част на река Марица. Част от резервата са върховете Мусала, Манчо, Студенец, и Близнаците, които са едни от най-високите върхове в планината. Името на резервата идва от двете езера, които се намират под върховете Маришки чал и Манчо.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки голямата територия, която резерватът заема, горите обхващат едва около 100 хектара. На територията на резервата се намират някои от най-големите находища на рилска иглика (Primula deorum) в България.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Резерватът дава убежище на няколко редки вида животни. Срещат се диви кози, а във високите части на Маричини езера могат да се наблюдават няколко вида орли.

Резерватът предлага разнообразие от релефни форми. Това се дължи на голямата надморската височина (над 2700 м) и на голямата разлика във височините на различните части от резервата.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]