Обелско блато
| Обелско блато | |
| — блато — | |
 | |
| Местоположение | Югозападна България |
|---|---|
| Дължина | 70 m |
| Ширина | 70 m |
| Площ | 3000 – 4000 m2 |
| Надм. височина | 700 m |
| Водосб. басейн | 200 000 m2 |
| Населени места | Обел |
Обелското блато е естествено блато, разположено източно от благоевградското село Обел. Намира се на Шиарския рид в планината Влахина, на около 700 метра надморска височина и представлява заблатен карстов въртоп.[1]
Блатото е образувано в триаски варовици. Формата му е на равностранен триъгълник със страна 70 m. Подхранва се от извор и от кондензационни води от хълмовете наоколо. Има водосборна площ от 200 000 m2. Дъното му е покрито с наноси, а в него расте блатна растителност.[1]
През 2012 г. в землището на Обел е обявена защитената местност Блатото с площ 8700 m2. Създадена е за опазване блатото, представляващо рядък и забележителен за района естествен ландшафт, както и местообитание на европейска блатна костенурка и видове от разред водни кончета.[2][3][4] В защитената местност е забранена промяната на предназначението и начина на трайно ползване на земята, промяната в хидроложкия режим на блатото и внасяне на неместни видове.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 101.
- ↑ Заповед № РД-472 от 15 юни 2012 г. на Министерството на околната среда и водите // Държавен вестник, брой 53, 13 юли 2012 г.
- ↑ От началото на годината са обявени 21 нови защитени територии // Novini.bg, 19 декември 2012. Посетен на 2 декември 2016.
- ↑ а б Блатото (Код в регистъра: 542) // Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Изпълнителна агенция по околна среда. Посетен на 1 декември 2016.
