Раковишки манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Раковишки манастир
„Света Троица“
Rakovishkimanastirstaracrkva.jpg
Старата църква
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Раковица
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Видинска
Арх. наместничество Кулско
Време на изграждане XII век
Съвременен статут действащ, паметник на културата
Раковишки манастир
„Света Троица“
в Общомедия
Защитена местност
„Раковишки манастир“
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Най-близък град Раковица, община Видин
Данни
Площ 51,52 хектара
Създаден 28 август 1975
Уеб сайт ИАОС, Раковишки манастир
Защитена местност
„Раковишки манастир“
в Общомедия

Раковишкият манастир „Света Троица“ е български православен манастир.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е под връх Черноглав (858 m надморска височина) в Западния Предбалкан на 4 километра северозападно от село Раковица, община Макреш, област Видин, почти на границата със Сърбия. От манастира се стига до Видин (около 49 km на североизток) по второкласен път, а до Белоградчик (около 34 km на югоизток) – по третокласен път.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основан е през 10 – 11 век[1]. След падането на България под османска власт запада. Възстановен е през 17 век от Св. Пимен Софийски. В края на 18 век е опожарен.

До стената на старата черква почиват костите на руския офицер Николай Алексеевич Киряев, роден в Сан Петербург, загинал на 6 юли 1876 г. между селата Раковица и Влахович (сега Подгоре) в бой с турците за свободата ни

През 1848 г. в манастира е открито първото светско педагогическо училище в Северозападна България по онова време. Това направил Петраки Шишманов от гр. Враца и тогавашният игумен на манастира отец Данаил. Те събрали 32-ма синове на търговци от целия видински санджак, които след завършването си станали учители.

Манастирът става център на националноосвободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. (т.нар. Видинско въстание) – което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието (Димитракиева буна) от 1856 г.

Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е възстановен и постоянно действащ манастир.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Представлява комплекс от 2 църкви, жилищни и стопански сгради.

Построената през Х век стара църква (8,5 х 8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век притвор. През 1825 г. е изографисана, а през 1979 г. ценните стенописи са реставрирани.

След Освобождението, в памет на загиналите във въстанията, е построена новата църква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария.

Храмов празник[редактиране | редактиране на кода]

Защитена местност[редактиране | редактиране на кода]

На 28 август 1975 г. манастирът и околните земи са обявени за историческо място, а на 21 август 2003 г. са прекатегоризирани в защитена местност с площ 51,52 хектара.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 – доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151
  2. Защитена местност „Раковишки манастир“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда. // Посетен на 4 юни 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България