Дупката (защитена местност)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дупката.

Защитена местност
„Дупката“
Dupkata, Iz1.jpg
Входът към пещерата Дупката
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Най-близък град Ивайловград
Данни
Площ 6,5 хектара
Създаден 8 май 1992
Защитена местност
„Дупката“
в Общомедия

Дупката е защитена местност, разположена в землището на Ивайловград северозападно от града. Заема площ от 6,5 ха върху склонове от Източните Родопи и надморска височина от около 300 метра. Обявена е през 1992 г. по предложение на Българското ботаническо дружество. Обхваща варовит хълм, разположен северозападно от Ивайловград.

Създадена е с цел опазване на находище на редки и защитени диворастящи орхидеи и пещерата „Дупката“[1].

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Защитената местност е в непосредствена близост до Ивайловград. Достъпна е пеш и с превозно средство. Намира се над града и от нея се открива гледка към Одрин и селищата в долината. Името и е дадено от едноименна пропастна пещера. Същата не е обособена за посещение от хора. На неголяма територия се среща мозайка от сухолюбива растителност на варовит терен.

Пещерата „Дупката“[редактиране | редактиране на кода]

Входът към пещерата е разположен в непосредствена близост до алеята пресичаща парка. Ограден е за недопускане на влизането на лица в нея. Пещерата е суха, едноетажна и неразклонена. Образувана е във варовикова скала и е диаклазна. Дълбочината и е около 8 метра и е с дължна около 32 метра. За първи път е картирана от Борис Колев и членове на хасковското спелеоложко дружество „Аида“ на 3 септември 1971 г. Фауната е проучена за първи път от Боян Петров и Стоян Бешков през април 1992 г[2]. Установено е, че е обитавана от 4 вида прилепи сред които голям, малък и южен подковонос и пещерен дългокрил. В миналото вероятно те са формирали голяма колония, но днес поради честото безпокойство и близостта на алеята до входа на пещерата се обитава само от единични екземпляри[3]. Вътрешността и е силно замърсена от битови и промишлени отпадъци, както и остатъци от огньове. Поради близостта и до града и лесния достъп тя е често посещавана от местни хора. Необходимо е да се вземат мерки за почистването и от отпадъците и за ограничаване на достъпа на хора в нея[2].

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Флората е богата и включва над 350 вида. Територията на защитената местност е неголяма, но характерна с голямо разнообразие от растителност израснала върху варовикова основа. Представена е от издънкова смесена широколистна гора на келяв габър, мъждрян, космат дъб, храсталаци на същите видове и червена хвойна (на латински: Juniperus oxycedrus), драка, кукуч (на латински: Pistacia terebinthus), жасмин, малки полянки със садина (на латински: Chrysopogon gryllus), валезийска власатка (на латински: Festuca valesiaca), влакновидно коило (на латински: Stipa capillata), красиво коило (на латински: Stipa pulcherrima), безлизма (на латински: Dichantium ischaemum) и богато разнотревие, включващо средиземноморски видове, ароматни треви и полухрасти. Част от територията е залесена с черен бор.

Видовете от Червената книга на България, които растат тук са са над 10. Това са тракийско диво жито (на латински: Aegilops spaltoides), едноцветна конска подкова (на латински: Hippocrepis unisiliquosa), жълта урока (на латински: Bupleurum flavum), балдензова урока (на латински: Bupleurum baldense), южно чапличе (на латински: Scandix australis), нежен микропирум (на латински: Micropirum tenelum), бодлив паленис (на латински: Pallenis spinosa), жлезист гръмотрън (на латински: Ononis adenotricha) и орхидеите недоразвит лимодорум, пеперудоцветен салеп. Тук се срещат още 13 вида орхидеи, сред които защитени са двурогата и паяковидна пчелици, пърчовката (на латински: Himantoglossum carpinum) и пирамидалния анакамптис (на латински: Anacamptis pyramidalis).

Голям е броят на балканските ендемити: дегенова експарзета (на латински: Onobrychis degenii), атинска мащерка (на латински: Thymus atticus), критски ранилист (на латински: Stachys cretica ssp. bulgarica), белоезичест ранилист (на латински: Stachys leucoglossa), тракийски лен (на латински: Linum thracicum), струмски жълт равнец (на латински: Achillea clypeolata).

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

В едноименната пещера е установено, че е обитавана от 4 вида прилепи, които в миналото вероятно са формирали голяма колония, но сега поради честото безпокойство от хора пещерата се обитава само от единични екземпляри. В защитената местност се срещат големият гребенест тритон, кримски гущер, зелен гущер, пъстър смок, голям стрелец. От птиците се срещат голямо белогушо коприварче, авлига, малък маслинов присмехулник.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дупката. // Изпълнителна агенция по околна среда. Посетен на 06.05.2019. (на български)
  2. а б Пещерата Дупката в сайт на БФСп. // Посетен на 7 май 2019. (на български)
  3. „Защитена местност Дупката“. // Посетен на 7 май 2019. (на български)