Дупката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Резерват „Дупката“
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.7756° с. ш. 24.2667° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България България
Баташката планина
Най-близък град Батак
Данни
Площ 1 210,8 хектара
Построен 29 юни 1951
Създаден 29 юни 1951
Резерват „Дупката“ в Общомедия

Дупката е името на резерват в Родопите, България.

Основаване и статут[редактиране | редактиране на кода]

Дупката е обявен за резерват с Постановление № 14827/29.06.1951 г. Общата му площ е 1210,8 хектара, определена със Заповед № 1700 от 17.12.1961 г. и със Заповед № 3899 от 15.09.1975 г.

Биосферен резерват е по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Площта на резервата е включена в границите на потенциална защитена зона Западни Родопи, част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Резерватът е създаден с цел опазването на вековните чисти гори от бял бор, както и на защита на вида благороден елен.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен в южните части на Баташката планина в землищата на с. Фотиново и на гр. Батак по югоизточните склонове на Родопите и по поречието на Девинска река. Дупката обхваща територии между 600 и 1300 м надморска височина. Релефът му е силно разчленен и резервата е пресечен от река Девинска през почти цялата си дължина.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Червена боровинка.

83% от територията на резервата е заета от вековни иглолистни гори. Най разпространини са обширните гори от бял бор, които често са на възраст над 200 години. Височината на някои дървета достига 40 метра, а диаметърът на ствола им - 1 м. Срещат се също смесени гори от бял бор и обикновен смърч. В по-ниските части на резервата, в широколистния пояс преобладават видовете от бук, клен, дъб, елша, върба и др. Храстовата растителност е представена основно от дрян, къпина и малина, а тревната от червена и черна боровинка, здравец, жълта иглика и др.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Глухар

Резерватът дава убежище на голям брой горски бозайници - благороден елен, сърна, кафява мечка, дива котка, лисица, златка, белка, язовец, глухар, сокол, ястреб, лещарка и др. Една от основните цели за създаването на резервата е опазването на благородния елен. Благородните елени в миналото са били значително повече, но техният брой в България намалява значително през последните години. Срещат се голям брой птици - глухар, сокол, ястреб, лещарка и др.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]