Начево
| Начево | |
  Начево  Начево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 5 души[1] (31 декември 2025 г.) 2,03 души/km² |
| Землище | 2,459 km² |
| Надм. височина | 618 m |
| Пощ. код | 2213 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 51189 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Драгоман Андрей Иванов (ГЕРБ; 2011) |
Начево е село в Западна България. То се намира в Община Драгоман, Софийска област.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Начево се намира в нископланински район, в историко-географската област Бурел.
История
[редактиране | редактиране на кода]Население
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Население | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1880 | 56 | |||||||||
| 1892 | 70 | |||||||||
| 1900 | 77 | |||||||||
| 1910 | 167 | |||||||||
| 1929 | 186 | |||||||||
| 1934 | 173 | |||||||||
| 1946 | 180 | |||||||||
| 1956 | 164 | |||||||||
| 1965 | 116 | |||||||||
| 1975 | 64 | |||||||||
| 1985 | 41 | |||||||||
| 1992 | 24 | |||||||||
| 2001 | 11 | |||||||||
| 2011 | 11 | |||||||||
| Източници:[2][3] | ||||||||||
В България за организирано събиране на данни за населението може да се говори след Освобождението от 1878 г. Първото преброяване на населението в Княжество България е проведено през 1880 г. До края на XIX век са извършени още две преброявания – 1887 и 1892 г. Към 31 декември 1900 г. се провежда преброяване на населението с програма, която е значително по-усъвършенствана в сравнение с предходните, като заедно с това е съобразена с решенията на Международния статистически институт. Преброяването обхваща населението, жилищните и нежилищните сгради и домашните животни. Може да се приеме, че преброяването от 1900 г. се използва като своеобразен модел за всички следващи преброявания до това от 1946 г.
По данни от първото преброяване на населението, през 1880 г. в с. Начево живеят 56 жители.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Еманоил Начев – общественик и депутат до 1934 година.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Любенов, Райко – „Бурел. Говор, фолклор, етнография.“ София, ЛИК, 1993 г. ISBN 954-607-002-5
- ↑ statlib.nsi.bg:8181, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 18 февруари 2021
| ||||||||
