Витово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Витово
Δέλτα
Църквата „Свети Георги“ и кошара за говеда в центъра на Витово
Църквата „Свети Георги“ и кошара за говеда в центъра на Витово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Надм. височина 530 m
Население обезлюдено души (1991-2001)
Пощенски код -
Телефонен код -

Вѝтово или Вѐтово (на гръцки: Δέλτα, Делта, до 1927 година Βίτοβα, Витова или ΒήτωβονВитовон[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Витово се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Лозна, Избища, Малошийца, Дъблен и Борово. До селото се стига по асфалтов път от село Борово. Витово е разположено между реките Места и Доспат съвсем близо да мястото, където се сливат - от там гръцкото му име „Делта“. От селото продължава черен път на север към село Избища, като преди това минава през развалините Палея Димирия. Селото е обградено от възвишенията Агиос Константинос – 618 метра, Кисян Тепеси – 578 метра, Карталкая – 679 метра и Капсала – 766 метра.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името на селото е производно от личното име Вито и е сравнимо със селищното име Витачища.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В откъс от подробен регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско, датиран между 1498 и 1502 година, са изброени главите на домакинства в селото, както и продукцията му. Витово е регистрирано като село с 41 немюсюлмански домакинства, 7 неженени немюсюлмани и 2 неженени мюсюлмани.[5] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Витово (Витова) е вписано както следва – мюсюлмани: 5 домакинства; немюсюлмани: 56 домакинства, неженени – 10, вдовици – 11.[6]

В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Витово (Витова) с мюсюлмани: 3 домакинства, неженени - 3; немюсюлмани: 60 домакинства, неженени - 6; вдовици - 3.[7] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Витово както следва: мюсюлмани - 6 семейства и 8 неженени; немюсюлмани - 21 семейства, 20 неженени и 8 вдовици.[8] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Витово (Витова) са зачислени 16 мюсюлмански домакинства.[9]

Население на Витово 1498 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1498-1502 41 7 2 - - 50
1519 56 10 11 5 - 82
1530 60 6 3 3 3 75
1569 21 20 8 6 8 63
1723 - 16 16

В XIX век Витово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Витово (Vitovo) е посочено като село с 54 домакинства и 140 жители помаци.[10] Според Стефан Веркович към края на XIX век Витово (Витуву) има помашко мъжко население 171 души, което живее в 54 къщи.[11]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Витово е помашко селище. В него живеят 340 помаци[12] в 85 къщи.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Витово живеят 66 семейства или общо 320 души.

След Междусъюзническата война от 1913 година Витово попада в пределете на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година във Витово (Βίττοβα, Витова) живеят 318 души.[14]

По силата на Лозанския мирен договор през 1923 година жителите на селото са изгонени в Турция, където са настанени в селата около град Узункьопрю. На тяхно място са заселени 29 гръцки семейства със 103 души - бежанци от Турция.[2] През 1927 година името на селото е сменено от Витова (Βίτοβα) на Делта (Δέλτα).[3] Съгласно данните от преброяването през 1991 селото има 22 жители.[15] При преброяването от 2001 година в селото не са регистрирани жители и то вече не фигурира в статистиките.[16]

Според данни от преброяванията в Гърция, населението на Витово през годините е било както следва:[17]

Година Брой жители
1920 305
1928 103
1940 206
1951 170
1961 91
1971 29
1981 11
1991 22
2001 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βίτοβα -- Δέλτα
  2. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  3. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  4. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 91.
  5. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско. // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 307-308.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 60.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128.
  8. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 514-516.
  9. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 246.
  10. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130-131.
  11. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111. (на български)
  12. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195. (на български)
  13. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274. (на български)
  14. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  15. Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 127. (на английски)
  16. ((el)) Данни от преброяването през 2001 година Препратка към pdf файл
  17. Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ. // Посетен на 3 май 2009.
     Портал „Македония“         Портал „Македония