Колярба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Колярба
Ερημοκκλησιά
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Население изселено души (1923)
Пощенски код -
Телефонен код -

Колярба (или с редукция Кулярба, на гръцки: Ερημοκκλησιά, Еримоклисия, Агрокерасеа, до 1927 година Κουλιάρμπα, Кулярба[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Колярба се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Кашица, Стареджик, Костен, Мъждел, Прибойна, Рашово и Добряджил. Селото е разположено в южното подножие на връх Еримоклисия – 1073 метра.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Колярба (Гуларба) е вписано както следва - мюсюлмани: 1 домакинства, неженени - 1; немюсюлмани: 39 домакинства, неженени - 2, вдовици - 1.[2] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Колярба (Гулярба) са регистрирани мюсюлмани: 5, неженени - 8; немюсюлмани: 15, неженени - 3, вдовици - 5.[3] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Колярба (Гулярба) с мюсюлмани: 2 домакинства, неженени - 1; немюсюлмани: 27 домакинства, неженени - 6, вдовици - 1.[4] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Колярба (Голария) с друго име Каргун както следва: мюсюлмани - 7 семейства и 14 неженени; немюсюлмани - 2 семейства и 2 вдовици.[5] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Колярба (Куларие) са зачислени 8 мюсюлмански домакинства.[6]

Население на Колярба 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 39 2 1 1 1 44
1530 27 6 1 2 1 37
1569 2 - 2 7 14 25
1723 - 8 8

В XIX век Колярба е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кулиарба (Kouliarba) е посочено като село с 34 домакинства и 100 жители помаци.[7] Според Стефан Веркович към края на XIX век Колярба (Кулярба) има помашко мъжко население 112 души, което живее в 34 къщи.[8]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Колярба (Колябра) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 165 българи-мохамедани[9] в 50 къщи.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Колярба живеят 36 семейства или общо 174 души. След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Колярба (Κουλιάρμπα) живеят 177 души.[11] Към 1920 година в селото живеят 121 души.[12]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Колярба емигрират в Турция или в селата от българската страна на Чеча. През 1927 година името на селото е сменено от на Еримоклисия (Ερημοκκλησιά)[13], но в селото не са заселени гръцки бежанци от Турция.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κουλιάρμπα -- Ερημοκκλησιά
  2. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 64.
  3. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 117-117.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
  5. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 618-619.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 245.
  7. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
  8. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112. (на български)
  9. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196. (на български)
  10. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269. (на български)
  11. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  12. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 173. (на македонска литературна норма)
  13. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971


     Портал „Македония“         Портал „Македония