Рашово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рашово
Λειμών
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Чеч
Надм. височина 997 m
Население (1923) изселено души

Ра̀шово (на гръцки: Λειμών, Лимон, до 1927 година, Ράσοβο, Расово, катаревуса Ράσοβον, Расовон[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Рашово се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Колярба, Прибойна, Пулово, Дерекьой и Добряджил. Селото е разположено от западната страна на възвишение с височина 983 метра. От другата страна на възвишението тече река Мозделиз (Вати Рема).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името изва от личното име Рашо, като обликът Расово е възникнал на гръцка почва.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Рашово (Рашова), спадащо към Испанеполе е вписано както следва - мюсюлмани: 41 домакинства, неженени - 15; немюсюлмани: 9 домакинства, вдовици - 2.[3] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Рашова са регистрирани мюсюлмани: 30, неженени - 21; немюсюлмани: 10, неженени - 1, вдовици - 1, ямаци - 1.[4] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Рашова с мюсюлмани: 30 домакинства, неженени - 21, ямаци - 1; немюсюлмани: 10 домакинства, неженени - 1, вдовици - 1.[5] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Рашово както следва: мюсюлмани - 42 семейства и 38 неженени.[6] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Рашова са зачислени 56 мюсюлмански домакинства.[7]

Население на Рашово 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 9 - 2 41 15 67
1530 10 1 1 31 21 64
1569 - - - 42 38 80
1723 - 56 56

В XIX век Рашово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рашово (Rachovo) е посочено като село със 72 домакинства и 180 жители помаци.[8] Според Стефан Веркович към края на XIX век Рашово (Рашюву) има помашко мъжко население 243 души, което живее в 72 къщи.[9]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Рашово е помашко селище. В него живеят 565 помаци[10] и в Рашово (Вашово) има 150 къщи.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Рашово живеят 159 семейства или общо 749 души.

След Междусъюзническата война в 1913 година Рашово попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Рашово (Ράσοβον) живеят 795 души.[12]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Рашово емигрират в Турция и са настанени в село Хъсърджъарнавудкьой (област Одрин, община Мерич), Турция.[13] През 1927 година името на селото е сменено от Расово (Ράσοβο) на Лимон (Λειμών)[14], но в селото не са заселени гръцки бежанци от Турция.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ράσοβον -- Λειμών
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 183.
  3. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 59.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 70.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 131.
  6. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 639-640.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 212-214.
  8. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
  9. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  11. Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София 1970, стр.269
  12. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  13. Георги Зеленогора. Помаците в Турция, стр. 31.
  14. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971


     Портал „Македония“         Портал „Македония