Граждел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Граждел
Μαγνήσιο
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Чеч
Надм. височина 788 m
Население (?) обезлюдено души

Гра̀ждел или Гра̀жден (на гръцки: Μαγνήσιο, Магнисио, катаревуса Μαγνήσιον, Магнисион, до 1927 година, Γκροζδέλ, Гроздел, Γκροζδέλ, Гроздел или Γκριζδέλ, Гриздел[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Граждел се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Владиково, Бърхово, Глум, Орхово Черкишен и Дур махала.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от жителско име от *Граждане с преглас *Граждени от местното име *Град, от град, крепост. Сравнимо е Гражден и много други български и славянски топоними.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Граждел (Гъраждаляне), спадащо към Испанеполе е вписано както следва - мюсюлмани: 21 домакинства, неженени - 5; немюсюлмани: 12 домакинства, неженени - 2.[4] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Игражделани с мюсюлмани: 34 домакинства, неженени - 21; немюсюлмани: 8 домакинства, вдовици - 1.[5] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Граждални, спадащо към Испанопол, както следва: мюсюлмани - 40 семейства и 26 неженени; немюсюлмани - 1 бащина.[6] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Гърждел са зачислени 17 мюсюлмански домакинства.[7]

Население на Граждел 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 12 2 - 21 5 40
1530 8 - 1 34 21 64
1569 1 - - 40 26 67
1723 - 17 17

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Израдиле (Izradile) е посочено като село с 45 домакинства и 130 жители помаци.[8] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Граждел (Гурджелъ, Гражделъ) е помашко селище. В него живеят 375 помаци[9] в 70 къщи.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Граждел (Гръжделъ) живеят 51 семейства или общо 263 души.

След Междусъюзническата война в 1913 година Граждел попада в Гърция. През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Граждел емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Грождел (Γκροζδέλ) на Магнисион (Μαγνήσιον),[2] което в превод означава „магнезиево“. През 1928 година в Граждел са заселени 17 гръцки семейства с 57 души - бежанци от Турция.[11] Селото е отново обезлюдено в периода 1940-1949 година по време на Втората световна война или по време на Гражданската война в Гърция.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκροζδέλ -- Μαγνήσιο
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 104.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 58.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128.
  6. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 524-526.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 218-219.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 130 - 131.
  9. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
  10. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. с. 44.


     Портал „Македония“         Портал „Македония