Граждел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Граждел
Μαγνήσιο
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областЧеч
Надм. височина788 m

Гра̀ждел или Гра̀жден (на гръцки: Μαγνήσιο, Магнисио, катаревуса Μαγνήσιον, Магнисион, до 1927 година, Γκροζδέλ, Гроздел, Γκροζδέλ, Гроздел или Γκριζδέλ, Гриздел[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Граждел се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Разположено е югоизточно от Осеница.[3] Съседните му села са Владиково, Бърхово, Глум, Орхово Черкишен и Дур махала.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от жителско име от *Граждане с преглас *Граждени от местното име *Град, от град, крепост. Сравнимо е Гражден и много други български и славянски топоними.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Граждел (Гъраждаляне), спадащо към Испанеполе е вписано както следва – мюсюлмани: 21 домакинства, неженени – 5; немюсюлмани: 12 домакинства, неженени – 2.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Игражделани с мюсюлмани: 34 домакинства, неженени – 21; немюсюлмани: 8 домакинства, вдовици – 1.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569 – 70 година е отразено данъкоплатното население на Граждални, спадащо към Испанопол, както следва: мюсюлмани – 40 семейства и 26 неженени; немюсюлмани – 1 бащина.[7] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Гърждел са зачислени 17 мюсюлмански домакинства.[8]

Население на Граждел 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 12 2 - 21 5 40
1530 8 - 1 34 21 64
1569 1 - - 40 26 67
1723 - 17 17

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Израдиле (Izradile) е посочено като село с 45 домакинства и 130 жители помаци.[9] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към в 1900 година в Гурджелъ (Гражделъ) живеят 375 българи мохамедани[10] в 70 къщи.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 година и началото на 1913 година в Граждел (Гръжделъ) живеят 51 семейства или общо 263 души.

След Междусъюзническата война в 1913 година Граждел попада в Гърция. През 1923 година жителите на Граждел са изселени в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Грождел (Γκροζδέλ) на Магнисион (Μαγνήσιον),[2] което в превод означава „магнезиево“. В Граждел са заселени 17 гръцки семейства с 57 души – бежанци от Турция.[12]

Селото е обезлюдено след Гражданската война в Гърция.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 280[3] 244[3] 131[3] 183[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  3. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 153. (на македонска литературна норма)
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 104.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 58.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128.
  7. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 524-526.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 218 – 219.
  9. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130 – 131.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  11. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012