Граждел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Граждел
Μαγνήσιο
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Чеч
Надм. височина 788 m
Население обезлюдено души (?)

Гра̀ждел или Гра̀жден (на гръцки: Μαγνήσιο, Магнисио, катаревуса Μαγνήσιον, Магнисион, до 1927 година, Γκροζδέλ, Гроздел, Γκροζδέλ, Гроздел или Γκριζδέλ, Гриздел[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Граждел се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Владиково, Бърхово, Глум, Орхово Черкишен и Дур махала.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от жителско име от *Граждане с преглас *Граждени от местното име *Град, от град, крепост. Сравнимо е Гражден и много други български и славянски топоними.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Граждел (Гъраждаляне), спадащо към Испанеполе е вписано както следва - мюсюлмани: 21 домакинства, неженени - 5; немюсюлмани: 12 домакинства, неженени - 2.[4] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Игражделани с мюсюлмани: 34 домакинства, неженени - 21; немюсюлмани: 8 домакинства, вдовици - 1.[5] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Граждални, спадащо към Испанопол, както следва: мюсюлмани - 40 семейства и 26 неженени; немюсюлмани - 1 бащина.[6] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Гърждел са зачислени 17 мюсюлмански домакинства.[7]

Население на Граждел 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 12 2 - 21 5 40
1530 8 - 1 34 21 64
1569 1 - - 40 26 67
1723 - 17 17

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Израдиле (Izradile) е посочено като село с 45 домакинства и 130 жители помаци.[8] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Граждел (Гурджелъ, Гражделъ) е помашко селище. В него живеят 375 помаци[9] в 70 къщи.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Граждел (Гръжделъ) живеят 51 семейства или общо 263 души.

След Междусъюзническата война в 1913 година Граждел попада в Гърция. През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Граждел емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Грождел (Γκροζδέλ) на Магнисион (Μαγνήσιον),[2] което в превод означава „магнезиево“. През 1928 година в Граждел са заселени 17 гръцки семейства с 57 души - бежанци от Турция.[11] Селото е отново обезлюдено в периода 1940-1949 година по време на Втората световна война или по време на Гражданската война в Гърция.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκροζδέλ -- Μαγνήσιο
  2. а б „Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30 
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 104.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 58.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128.
  6. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 524-526.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 218-219.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 130 - 131.
  9. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196. (на български)
  10. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269. (на български)
  11. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30 
  12. Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 44. (на английски)


     Портал „Македония“         Портал „Македония