Направо към съдържанието

Глум

Глум
Πλακόστρωτο
Гърция
41.3784° с. ш. 24.2758° и. д.
Глум
Източна Македония и Тракия
41.3784° с. ш. 24.2758° и. д.
Глум
Драмско
41.3784° с. ш. 24.2758° и. д.
Глум
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областЧеч
Надм. височина850 m

Глум (на гръцки: Πλακόστρωτο, Плакострото, катаревуса Πλακόστρωτον, Плакостротон, до 1927 година, Γκλουμ, Глум[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията дем Драма, област Източна Македония и Тракия.[3]

Глум се намира на 850 m надморска височина[3] в югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Колюш, Либан, Ловчища, Осеница, Бърхово, Орхово и Граждел. Селото се намира при мястото, където се събират двата основни притока на река Милос, като селото е между тях. Най-високият връх в околността на селото е връх Глум с кота 917 метра.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Глум, спадащо към Испанеполе е вписано както следва - немюсюлмани: 4 домакинства, неженени - 6.[4] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Голума както следва: мюсюлмани - 11 семейства и 5 неженени мюсюлмани.[5] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Гулум са зачислени 11 мюсюлмански домакинства.[6]

В XIX век Глум е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Глум (Gloum) е посочено като село с 40 домакинства и 115 жители помаци.[7] Според Стефан Веркович към края на XIX век Глум има помашко мъжко население 142 души, което живее в 40 къщи.[8]

Население на Глум 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 4 6 - - - 10
1569 - - - 11 5 16
1723 - 11 11

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Глум (Глумъ) живеят 225 българи мохамедани[9] в 50 къщи. Освен това Кънчов посочва, че Глум спада към Колюшката община.[10]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Глум (Глумъ) живеят 60 семейства или общо 272 души.

След Междусъюзническата война в 1913 година Глум попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Глум (Γκλουμ) живеят 244 души.[11]

През 1923 година жителите на Глум са изселени в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци. През 1927 година името на селото е сменено от Глум (Γκλουμ) на Плакостротон (Πλακόστρωτον),[2] което в превод означава „павиран“. През 1928 година в Глум живеят 16 гръцки семейства с 36 души - бежанци от Турция.[12] Според други данни в 1928 година селото има 29 жители. В 1940 година жителите му са 64.[3]

Селото е отново обезлюдено в периода 1940-1949 година по време на Втората световна война.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 244[3] 179[3] 29[3] 64[3]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  3. а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 150. (на македонска литературна норма)
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 56.
  5. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 464-465.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 223.
  7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
  8. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  10. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  11. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012