Глум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Глум
Πλακόστρωτο
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Чеч
Надм. височина 820 m
Население обезлюдено души (?)

Глум (на гръцки: Πλακόστρωτο, Плакострото, катаревуса Πλακόστρωτον, Плакостротон, до 1927 година, Γκλουμ, Глум[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията дем Драма, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Глум се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Колюш, Либан, Ловчища, Осеница, Бърхово, Орхово и Граждел. Селото се намира при мястото, където се събират двата основни притока на река Милос, като селото е между тях. Най-високият връх в околността на селото е връх Глум с кота 917 метра.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Глум, спадащо към Испанеполе е вписано както следва - немюсюлмани: 4 домакинства, неженени - 6.[3] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Голума както следва: мюсюлмани - 11 семейства и 5 неженени мюсюлмани.[4] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Гулум са зачислени 11 мюсюлмански домакинства.[5]

Население на Глум 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 4 6 - - - 10
1569 - - - 11 5 16
1723 - 11 11

В XIX век Глум е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Глум (Gloum) е посочено като село с 40 домакинства и 115 жители помаци.[6] Според Стефан Веркович към края на XIX век Глум има помашко мъжко население 142 души, което живее в 40 къщи.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Глум (Глумъ) е помашко селище. В него живеят 225 помаци[8] в 50 къщи. Освен това Кънчов посочва, че Глум спада към Колюшката община.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Глум (Глумъ) живеят 60 семейства или общо 272 души.

След Междусъюзническата война в 1913 година Глум попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Глум (Γκλουμ) живеят 244 души.[10]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Глум емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Глум (Γκλουμ) на Плакостротон (Πλακόστρωτον),[2] което в превод означава „павиран“. През 1928 година в Глум са заселени 16 гръцки семейства с 36 души - бежанци от Турция.[11] Селото е отново обезлюдено в периода 1940-1949 година по време на Втората световна война или по време на Гражданската война в Гърция.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκλουμ -- Πλακόστρωτον
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  3. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 56.
  4. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 464-465.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 223.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
  7. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112. (на български)
  8. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196. (на български)
  9. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269. (на български)
  10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 39. (на английски)


     Портал „Македония“         Портал „Македония