Каинчал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Каинчал
Αντίλαλος
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Рупчос
Население обезлюдено души (1923)

Каинчал или Каинчен (на гръцки: Αντίλαλος, Андилалос, до 1927 година, Καϊντζάλ, Каиндзал[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Каинчал се намира в Родопите. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото (Каинчен) се намира в Неврокопска каза и попада в историко-географската област Чеч[2], а според Стою Шишков, то (Каинчалъ) попада в историко-географската област Рупчос и в Рупчоската каза.[3] Съседните му села са Пулово, Дерекьой, Карадере, Буйново и Кожари. Селото е разположено в подножието на връх с височина 1398 метра. Близо до него тече река Куру Рема.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Коинчени както следва: немюсюлмани – 19 семейства и 22 неженени.[4]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Каинчен е помашко селище със 170 къщи.[2] Към края на XIX век Стою Шишков също го споменава като помашко селище в Рупчоска каза.[3]. Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Каинджалъ се състои от помаци.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. След Междусъюзническата война в 1913 година Каинчал попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Деремахале и Каинчал (Ντερέ Μαχαλέ και Καϊντζάλ) живеят 119 души.[6]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Каинчал емигрират в Турция или в селата от българската страна на Чеча. По-късно името на селото е сменено от Каинчал на Андилалос, но в селото не са заселени гръцки бежанци от Турция.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καϊντζάλ -- Αντίλαλος
  2. а б Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269. (на български)
  3. а б Мехмед, Хюсеин. Помаците останали на територията на Османската империя след подписването на Берлинския договор от 01.07.1878 г.. // Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 57. (на български)
  4. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 106-107.
  5. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 269.
  6. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  7. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971


     Портал „Македония“         Портал „Македония