Кожари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кожари
Панорамен изглед на Кожари
Панорамен изглед на Кожари
Общи данни
Население 89 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,147 km²
Надм. височина 1357 m
Пощ. код 4813
Тел. код 030418
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 37592
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Борино
Октай Алиев
(ДПС)
Кожари в Общомедия

Кожари е село в Южна България. То се намира в община Борино, област Смолян.


География[редактиране | редактиране на кода]

Кметството на село Кожари

Село Кожари се намира в Западните Родопи, на около 2 км от гръцката граница и на около 13 км от Ягодинската пещера.

Отстои на 3 км от село Буйново, на около 17 км от село Ягодина, а по планински път може да се стигне до село Триград, където се намира пещерата Дяволското гърло. На 36 км от селото се намира град Девин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото Демирджилери. Селото се е зародило като летни колиби на село Триград. Постепенно започнали да остават семейства и през зимата. През 1920 година в селото живеят 181 души, през 1946 – 231 души, а през 1965 – 328.[1]

В селото е имало училище до 4-ти клас, детска градина и тъкачен цех. След 1989 година започва изселване на част от населението в Устина, Кричим и Стамболийски за да остане към 2010 година с около 80 постоянни жители.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодно, на Гергьовден, се провежда празничен събор.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Храм св. Георги Победоносец

На 24 ноември 1999 г. младите от селото правят освещаване на мястото за строителство на църква.

На 6 май 2000 г. пловдивският митрополит Арсений прави първата копка за строежа на храма Св. Георги Победоносец.

На 23 септември 2003 г. митрополит Арсений освещава храма и полага мощи на св. Марина в олтара.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки отдалечеността си селото е с красива природа. Тя е запазена чиста от макар и малкото население в него. До с. Кожари може да се достигне и по екопътеки, които са направени специално за туристите. По пътя има направени чешми за почивка и развлечение на посетителите. Културните и природни забележителности са привлекателно място за отдих от натовареното ежедневие в големия град.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342.