Осеница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Осеница
Σιδηρόνερο
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Чеч
Надм. височина 586 m
Население (2001) 206 души
Пощенски код 660 38
Телефонен код 25210-9

Осенѝца (варианти Осанѝца, Усенѝца, Осойнѝца, на гръцки: Σιδηρόνερο, Сидиронеро, катаревуса: Σιδηρόνερον, Сидиронерон, до 1927 Οσενίτσα, Осеница) е село в Република Гърция, част от дем Драма с 206 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Осеница е разположено в областта Чеч в югозападните склонове на Родопите, край Тисовската река на 4 километра северно от вливането ѝ в Места. От демовия център Драма Осеница отстои на 40 километра на север, като пътят минава през планината Боздаг (Фалакро).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов етимологията на името е от осенясен и от топонимична наставка. Сравними са речното име Осеница при Врачеш и серия местни български и други славянски имена.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Осеница (Осениче), спадащо към Испанеполе е вписано както следва - мюсюлмани: 20 домакинства, неженени - 21; немюсюлмани: 35 домакинства, неженени - 5, вдовици - 4.[2] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Осеница (Осениче) са регистрирани мюсюлмани: 51, неженени - 63; немюсюлмани: 24, вдовици - 7.[3] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Осеница (Осениче) с мюсюлмани: 51 домакинства, неженени - 63; немюсюлмани: 24 домакинства, вдовици - 4.[4] В подробен регистър на Софийския санджак от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Осеница както следва: мюсюлмани - 2 семейства и 1 неженен; немюсюлмани - 30 семейства, 45 неженени и 2 вдовици.[5] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Осеница (Осениче) са зачислени 40 мюсюлмански домакинства, като едното е на спахия на тимар, а две са на соколари.[6]

Население на Осеница 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 35 5 4 20 21 85
1530 24 - 4 51 63 142
1569 30 45 2 2 1 80
1723 - 40 40

В XIX век Осеница е помашко село в Неврокопска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Джами Осеница (Djami Ossénitsa) е посочено като село с 90 домакинства и 260 жители помаци, а Осеница (Ossénitsa) – с 62 домакинства и 50 жители помаци.[7]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Осеница има мюсюлманско мъжко население 298 души, което живее в 90 къщи.[8]

Според Васил Кънчов Осеница, седалището на чечкия първенец Али паша, е село със 140 къщи, две джамии и мектеб. Населението се занимава с производство на аби и шаяци, овцевъдство и малко земеделие.[9] Към 1900 година населението на Осеница се състои от 735 жители българи мохамедани.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Горна Осеница живеят 87 семейства или общо 506 души, а в Долна Осеница съответно 69 семейства или 253 души.

След Междусъюзническата война в 1913 година Осеница попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Осеница (Οσενίτσα) живеят 857 души.[11] В 20-те години жителите на Осеница се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 77 бежански семейства с 243 жители.[12] В 1927 година селото е прекръстено на Сидиронерон, в превод желязна вода.[13]

Според „Нешънъл Джиографик“ Осеница, чиито предишни жители са мюсюлмани и българи, има около 30 жители през зимата и над 400 през лятото.[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 167.
  2. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 60.
  3. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 90-92.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128-129.
  5. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 429-430.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 220-221.
  7. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.130-131.
  8. Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0
  9. Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София 1970, стр.268
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  11. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. National Giographic. Ελλάδα. Ιανουάριος, 2003.
     Портал „Македония“         Портал „Македония