Осеница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Осеница
Σιδηρόνερο
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областЧеч
Надм. височина630 m
Население228 души (2011 г.)

Осенѝца (варианти Осанѝца, Усенѝца, Осойнѝца, на гръцки: Σιδηρόνερο, Сидиронеро, катаревуса: Σιδηρόνερον, Сидиронерон, до 1927 година Οσενίτσα, Осеница[1]) е село в Република Гърция, част от дем Драма.

География[редактиране | редактиране на кода]

Осеница е разположено в областта Чеч, на 630 m надморска височина в югозападните склонове на Родопите, край Тисовската река на 4 километра северно от вливането ѝ в Места. От демовия център Драма Осеница отстои на 40 километра на север, като пътят минава през планината Боздаг (Фалакро).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов етимологията на името е от осенясен и от топонимична наставка. Сравними са речното име Осеница при Врачеш и серия местни български и други славянски имена.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Осеница (Осениче), спадащо към Испанеполе е вписано както следва - мюсюлмани: 20 домакинства, неженени - 21; немюсюлмани: 35 домакинства, неженени - 5, вдовици - 4.[4] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Осеница (Осениче) са регистрирани мюсюлмани: 51, неженени - 63; немюсюлмани: 24, вдовици - 7.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Осеница (Осениче) с мюсюлмани: 51 домакинства, неженени - 63; немюсюлмани: 24 домакинства, вдовици - 4.[6] В подробен регистър на Софийския санджак от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Осеница както следва: мюсюлмани - 2 семейства и 1 неженен; немюсюлмани - 30 семейства, 45 неженени и 2 вдовици.[7] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Осеница (Осениче) са зачислени 40 мюсюлмански домакинства, като едното е на спахия на тимар, а две са на соколари.[8]

Население на Осеница 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 35 5 4 20 21 85
1530 24 - 4 51 63 142
1569 30 45 2 2 1 80
1723 - 40 40

В XIX век Осеница е помашко село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Джами Осеница (Djami Ossénitsa) е посочено като село с 90 домакинства и 260 жители помаци, а Осеница (Ossénitsa) – с 62 домакинства и 50 жители помаци.[9]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Осеница има мюсюлманско мъжко население 298 души, което живее в 90 къщи.[10]

Според Васил Кънчов Осеница, седалището на чечкия първенец Али паша, е село със 140 къщи, две джамии и мектеб. Населението се занимава с производство на аби и шаяци, овцевъдство и малко земеделие.[11] Към 1900 година населението на Осеница се състои от 735 жители българи мохамедани.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Горна Осеница живеят 87 семейства или общо 506 души, а в Долна Осеница съответно 69 семейства или 253 души.

След Междусъюзническата война в 1913 година Осеница попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Осеница (Οσενίτσα) живеят 857 души.[13] В 20-те години жителите на Осеница като мюсюлмани по силата на Лозанския договор са изселени в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 77 бежански семейства с 243 жители.[14] В 1927 година селото е прекръстено на Сидиронерон, в превод желязна вода.[15]

В 1928 година е регистрирано селището Гефира Несту (в превод Мост на Места) с 330 жители, което по-късно е слято с Осеница. Името на бежанската махала идва от това, че е издигната на десния бряг на Места.[16] В 1961 година в землището на Осеница е отбелязано село Дихалио с трима жители, което по-късно е заличено.[17]

Според „Нешънъл Джиографик“ Осеница, чиито предишни жители са мюсюлмани и българи, има около 30 жители през зимата и над 400 през лятото.[18]

Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Осеница на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чадър Кая[19] Τσαντίρ Καγιά Плакес Πλάκες[20] местност на С от Осеница на българската граница[19]
Чугана Τσουγγάνα Лаготопос Λαγότοπος
Яйла[19] Γκαϊλά Ипсома Лафциди Ύψωμα Λαφτσίδη[20] месност на Ю от Осеница по левия бряг на Места[19]
Текели Таш[19] Τεκελί Τάς Ортос Врахос Όρθός Βράχος[20] връх на З от Осеница (666 m)[19]
Костадин Тепеси[19] Κωνσταντή Τεπεσί Ипсома Константи Ύψωμα Κωνσταντή[20] възвишение СЗ над Осеница[19]
Карши тепе[19] Καρσί Τεπέ Андикринос Лофос Άντικρινός Λόφος[20] възвишение на З от Осеница (630 m)[19]
Къшла[19] Κισλάς Странонес Στρατώνες[20] връх на СЗ от Осеница (772 m)[19]
Дебеджилък[19] Ντεμπρέτζιλκ Виргиотиса Βυργιώτισσα[20] бивше село на С от Осеница[19]
Черково[19] Τσέρκοβον Еклисиастикон Εκκλησιαστικόν[20] връх на С от Осеница (942 m)[19]
Прибойна[19] Πριμπόϊκα Вуно Βουνό[20] бивше село и връх (1101 m) на С от Осеница[19]
Чалкира[19] Τσάλκιρα Андерисма Цилигири Άντέρισμα Τσιληγγίρη[20] връх (1091 m) на С от Осеница[19]
Кайнар Καϊνάρ Рема Пигис Ρέμα Πηγής[20]
Дебреджилска (Добряджилска) река[19] Ντεμπρετζιλή Рема Виргиотисис Ρέμα Βυργιωτίσσης[20] извираща от Добряджил (Дебреджил), приток на Мъжделската река[19]
Кайнар Καϊνάρ Пиги Πηγή[20]
Бичова[19] Πίτσοβας Петрорема Πετρόρρεμα[20] река на И от Осеница, приток на Орова[19]
Черкища[19] Τσερκίστα Сикиес Συκιές[20] бивше село и връх на ЮИ от Осеница (818,7 m)[19]
Чакатия[19] Τσακάτια Хлоерон Χλοερόν[20] възвишение на ЮИ от Осеница (647 m)[19]
Расна махала Ράσνα Μάχ Ерепия Милиту Ερείπια Μιλήτου[20] бивше село на И от Черкишен[19]
Пир Тепеси[19] Πίρ Τεπεσί Монокорифи Μονοκορυφή[20] възвишение на И от Осеница[19]
Глум[19] Κλούμ Ипсома Плакостроту Ύψωμα Πλακόστρωτου[20] връх на СИ от Осеница и СЗ над бившето село Глум (917,3 m)[19]
Къшли[19] Κουσλάδες Стратонес Στρατώνες[20] местност на СИ от Осеница[19]
Кайнар[19] Καϊνάρ Пиге Πηγαί[20] река на С от Осеница[19]
Горна Орта ’Άνω ’Όρτα Месеу Ипсома Μεσαίου Ύψωμα[20] връх на С от Либан (1118 m)[19]
Занго[19] Ζάγγα Заркадотопос Ζαρκαδότοπος[20] местност на СИ от Осеница (1519 m)[19]
Чаири[19] Τσαΐρια Ливадия Λιβάδια[20] връх на СИ от Осеница (1418 m)[19]
Кел тепе[19] Κέλ Τεπέ Фалакрон Φαλακρόν[20] връх на СИ от Осеница (1519 m)[19]
Кара Καρά Мавро Рема Μαϋρο Ρέμα[20]
Дова чешме Ντοβά Τσεσμέ Вриси Βρύση[20]
Каинчал Καϊντζάλ Оксиес Όξυές[20]
Хаджи Осман[19] Χατζή Όσμάν Амбелудия Άμπελούδια[20] местност на СИ от Осеница[19]
Сиври тепе[19] Σιβρίτ Стенома Στένωμα[20] връх на СИ от Осеница (1464 m)[19]
Бички Μπιτσκί Косифорема Κοσσυφόρρεμα[20]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 857[2] 684[2] 332[2] 494[2] 423[2] 477[2] 393[2] 219[2] 274[2] 206 228

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 185. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 167.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 60.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 90-92.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128-129.
  7. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 429-430.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 220-221.
  9. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
  10. Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0
  11. Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.268
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  13. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 150. (на македонска литературна норма)
  17. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 155. (на македонска литературна норма)
  18. National Giographic. Ελλάδα. Ιανουάριος, 2003., архив на оригинала от 15 февруари 2006, https://web.archive.org/web/20060215065520/http://www.nationalgeographic.gr/0103/patridognosia.html, посетен на 2 януари 2008 
  19. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  20. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 21. (на гръцки)