Направо към съдържанието

Прибойна

Прибойна
Βουνόχωρο
Гърция
41.4331° с. ш. 24.2273° и. д.
Прибойна
Източна Македония и Тракия
41.4331° с. ш. 24.2273° и. д.
Прибойна
Драмско
41.4331° с. ш. 24.2273° и. д.
Прибойна
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областЧеч

Прибо̀йна или Пробо̀йна (на гръцки: Βουνόχωρο, Вунохоро, катаревуса Βουνόχωρον, Вунохорон, до 1927 година, Πριμπόινα, Приобойна[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.

Прибойна се намира на югозападните склонове на Родопите[4] и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Рашово, Колярба, Мъждел и Либан. Селото е разположено в долината между върховете Прибойна – 1101 метра и Кастаниес – 924 метра. През селото минава малка рекичка, която се влива в Мъжделската река.

Според Йордан Н. Иванов името на селото е от съществителното прибой, вир и завършек като Поройна, Плявня, Трявна, Клепушна. С такива имена се обозначават места, където реката се бие о стръмни скали. Сравнимо река Прибойница, ляв приток на Искър.[5]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Прибойна е вписано както следва - мюсюлмани: 35 домакинства, неженени - 24; немюсюлмани: 32 домакинства, неженени - 3.[6] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Прибойна с мюсюлмани: 25 домакинства, неженени - 35; немюсюлмани: 6 домакинства, вдовици - 2.[7] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Прибойна заедно с махалата Евренослу както следва: мюсюлмани - 25 семейства и 36 неженени мюсюлмани.[8] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Прибойне са зачислени 27 мюсюлмански домакинства.[9]

Население на Прибойна 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 32 - 3 35 24 94
1530 6 - 2 25 35 68
1569 - - - 25 36 61
1723 - 27 27

В XIX век Прибойна е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пробойна (Proboïna) е посочено като село с 32 домакинства и 90 жители помаци.[10] Според Стефан Веркович към края на XIX век Прибойна (Пробойна) има помашко мъжко население 109 души, което живее в 32 къщи.[11]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Прибойна живеят 230 българи мохамедани[12] в 60 къщи.[13]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Прибойна живеят 93 семейства или общо 460 души.

След Междусъюзническата война в 1913 година Прибойна попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Прибойна (Πριμπόινα) живеят 475 души.[14]

През 1923 година жителите на Прибойна като мюсюлмани по силата на Лозанския договор са изселени в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци. През 1927 година името на селото е сменено от Прибойна (Πριμπόινα) на Вунохоро (Βουνόχωρο),[2] което означава „планинско село“. Към 1928 година в Прибойна (Πριμπόινα, Βουνόχωρον) има 15 гръцки семейства с 54 души - бежанци.[15] Но климатът и планинският терен не се харесват на гръцките бежанци, пристигащи от плодородната Източна Тракия и те изоставят селото след известно време, заселвайки се в по-богати региони на страната.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 475[4] 446[4] 76[4]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  3. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  4. а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 188. (на македонска литературна норма)
  5. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 178.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 59.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
  8. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 595-597.
  9. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 215-216.
  10. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
  11. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  13. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  14. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012