Прибойна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Прибойна
Βουνόχωρο
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Чеч
Надм. височина 905 m
Население обезлюдено души (?)

Прибо̀йна или Пробо̀йна (на гръцки: Βουνόχωρο, Вунохоро, катаревуса Βουνόχωρον, Вунохорон, до 1927 година, Πριμπόινα, Приобойна[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Прибойна се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Рашово, Колярба, Мъждел и Либан. Селото е разположено в долината между върховете Прибойна – 1101 метра и Кастаниес – 924 метра. През селото минава малка рекичка, която се влива в Мужделската река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името на селото е от съществителното прибой, вир и завършек като Поройна, Плявня, Трявна, Клепушна.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Прибойна е вписано както следва - мюсюлмани: 35 домакинства, неженени - 24; немюсюлмани: 32 домакинства, неженени - 3.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Прибойна с мюсюлмани: 25 домакинства, неженени - 35; немюсюлмани: 6 домакинства, вдовици - 2.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Прибойна заедно с махалата Евренослу както следва: мюсюлмани - 25 семейства и 36 неженени мюсюлмани.[7] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Прибойне са зачислени 27 мюсюлмански домакинства.[8]

Население на Прибойна 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 32 - 3 35 24 94
1530 6 - 2 25 35 68
1569 - - - 25 36 61
1723 - 27 27

В XIX век Прибойна е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Пробойна (Proboïna) е посочено като село с 32 домакинства и 90 жители помаци.[9] Според Стефан Веркович към края на XIX век Прибойна (Пробойна) има помашко мъжко население 109 души, което живее в 32 къщи.[10]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Прибойна е помашко селище. В него живеят 230 помаци[11] в 60 къщи.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Прибойна живеят 93 семейства или общо 460 души.

След Междусъюзническата война в 1913 година Прибойна попада в Гърция.Според гръцката статистика, през 1913 година в Прибойна (Πριμπόινα) живеят 475 души.[13]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Прибойна емигрират в Турция или в селата от българската страна на Чеча. През 1927 година името на селото е сменено от Прибойна (Πριμπόινα) на Вунохоро (Βουνόχωρο),[14] което означава „планинско село“. Към 1928 година в Прибойна (Πριμπόινα, Βουνόχωρον) са заселени 15 гръцки семейства с 54 души - бежанци от Турция.[15] Но климатът и планинският терен не се харесват на гръцките бежанци, пристигащи от плодородната Източна Тракия и те изоставят селото след известно време, заселвайки се в по-богати региони на страната.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πριμπόινα -- Βουνόχωρον
  2. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  3. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  4. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 178.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 59.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
  7. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 595-597.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 215-216.
  9. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
  10. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112. (на български)
  11. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196. (на български)
  12. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269. (на български)
  13. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  14. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928


     Портал „Македония“         Портал „Македония