Тиклиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тиклиево
Καστανιές
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Чеч
Население обезлюдено души (?)
Пощенски код -
Телефонен код -

Тиклиево (на гръцки: Καστανιές, Кастаниес, до 1927 година, Τίκλοβα, Тиклова[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Тиклиево се намира от дясната страна на язовира на река Места в близост до Драма. Селото не се намира в същинския Чеч, но въпреки това Васил Кънчов го определя като чечко село, попадащо в Драмския Чеч.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Тиклиево (Теклево) с друго име Тиман както следва: мюсюлмани – 12 семейства и 20 неженени.[4]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Тиклиево или Теклево е българо-мохамеданско селище. В него живеят 217 българи-мохамедани[5] в 90 къщи. Кънчов също така отбелязва, че селото се управлява от един мюдюрин, чието седалище се намира в село Бук и е зависим от драмския каймакам.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. След Междусъюзническата война в 1913 година Тиклиево попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Тиклиево (Τίκλοβα) живеят 313 души.[7]

През 1920 година в селото са регистрирани 207 жители.[8]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Тиклиево емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Тиклова (Τίκλοβα) на Кастаниес (Καστανιές).[2] До 1928 година в Тиклиево са заселени 20 гръцки семейства с 59 души - бежанци от Турция.[3] През 1928 година в селото живеят 63 души, а през 1940 – 82.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б „Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  3. а б „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  4. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 125-126.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  6. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
  7. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
  8. а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 195. (на македонска литературна норма)


     Портал „Македония“         Портал „Македония