Либан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Либан
Σκαλωτή
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Чеч
Надм. височина 1081 m
Население (2001) 84[1] души

Либа̀н или Люба̀н или Люба̀ново (на гръцки: Σκαλωτή, Скалотѝ, до 1927 Λιμπάν, Либан[2]) е село в Република Гърция в дем Драма с 84 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Либан е разположено в областта Чеч, високо в югозападните склонове на Родопите, на 12 километра североизточно от село Осеница (Сидиронеро) в гората Карадере.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов етимологията на името е от личното име Любан, образувано от люб-и наставка -ан, подобно на Драган. Формите с и вместо с ю са с делабиация (Либен вместо Любен).[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В опис на зиамети и тимари в Ксантийско и Драмско от 4 ноември 1491 година от село Либан (Любене) поименно са изброени главите на домакинствата. Регистрирани са 50 немюсюлмански домакинства и 10 вдовици.[4] В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Либан (Любене) са регистрирани 63 лица.[5] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Либан (Любан с друго име Лясова), спадащо към Испанеполе е вписано както следва: мюсюлмани - 13, неженени - 15; немюсюлмани - 29 домакинства, неженени - 3, вдовици - 2.[6] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Либан (Лубан с друго име Папа Станко) са регистрирани мюсюлмани: 13, неженени - 27; немюсюлмани: 19, вдовици - 4.[7] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Либан (Лубан с друго име Папа Станко) с мюсюлмани: 12 домакинства, неженени - 17; немюсюлмани: 19 домакинства, вдовици - 4.[8] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Либан както следва: мюсюлмани - 26 семейства и 32 неженени мюсюлмани.[9] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Либан (Лубан) са зачислени 25 мюсюлмански домакинства, като едното е на спахия на тимар.[10]

Население на Либан 1491 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1491 50 - 10 - - 60
1498-1502 63 - - 63
1519 29 3 2 13 15 62
1530 19 - 4 12 17 52
1569 - - - 26 32 58
1723 - 25 25

В XIX век Либан е помашко село в Чечка нахия на Неврокопска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Либан (Liban) е посочено като село със 70 домакинства и 180 жители помаци.[11] Според Стефан Веркович към края на XIX век Либан има мюсюлманско мъжко население 237 души, което живее в 70 къщи.[12]

Според Васил Кънчов Любан има 100 къщи[13], като към 1900 година населението му се състои от 400 жители българи мохамедани.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Либан (Либанъ) живеят 135 семейства или общо 617 души.

След Междусъюзническата война в 1913 година Либан попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Либан (Λιμπάν) живеят 609 души.[15] В 20-те години жителите на Либан се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 26 бежански семейства със 116 жители.[16] В 1927 година селото е прекръстено на Скалоти.[17]

Църквата в селото е посветена на Свети Илия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF). // 2001. σ. 70. Архив на оригинала от 18 март 2009. Посетен на 22 ноември 2008.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λιμπάν -- Σκαλωτή
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 151.
  4. Цветанкова, Бистра и др. Турски извори за българската история. Том II. София, Българска академия на науките, 1964. с. 471.
  5. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.). // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 63.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 107-108.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
  9. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 593-595.
  10. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 216-217.
  11. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.132-133.
  12. Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0
  13. Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София 1970, стр.268
  14. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  15. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  17. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
     Портал „Македония“         Портал „Македония