Криводол (дем Просечен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Криводол.

Криводол
Καλλιθέα
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Географска област Зъхна
Надм. височина 266 m
Население (2001) 626 души

Криводо̀л или Егрѝдерѐ (на гръцки: Καλλιθέα, Калитеа, до 1921 Εγρή Δερέ, Егри Дере[1]) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия. Населението му е 626 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източните склонове на планината Змийница (Меникио) край пътя Зиляхово - Просечен. В горния край на селото е студеният извор Ля̀сконица, от който води началото си река Серница, а на северозапад от селото, на границата със съседното Горенци имало друг извор и местност, наречени Ку̀манце.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов формата Егри дере, която е по-популярна към 1912 година, е от турското igri dere, крив дол и е превод от старото българско Криводол, което също се пази сред бежанците от селото. Жителското име е егрѝжденин, егрѝжденка, егрѝжден.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на 19 век Криводол е село в Зъхненска каза на Османската империя. Известно е с мелниците и хубавата си вода. Гръцка статистика от 1866 година показва Ери дере (Ερί-Ντερέ) като село със 750 жители българи православни и 75 турци.[4]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Егри дере (Egri-déré) е посочено като село със 172 домакинства и 75 жители мюсюлмани, 460 българи и 17 власи.[5]эВ 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Егри-дере като село със 124 български и 20 турски къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Ери дере, на СИ от Скрижово 1 час и по-малко. Разположено е на хълмове, до Анджиста 1/2 час. Изкарват най-добър тютюн; между другите грозде и анасон. 2 гръцки църкви: „Св. Атанас“ и „Св. Петка“. Мъжко гръцко училище с 30 ученика. В Ери дере има 10 влашки къщи, 170 български.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Егри дере живеят 1080 българи, 100 турци, 12 арнаути християни, 60 власи и 120 турци християни.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Egri-Deré) има 1264 българи екзархисти и 72 власи.[9]

На 23 януари гръцка чета напада край Сфелинос осем български първенци от Криводол - двама свещеници, четирима ази, църковният настоятел Ангел Петков и поляка, пътуващи към Зиляхово, и успява да убие Ангел Петков и да рани някои от другите.[10]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Криводол изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Селото ни, което се състои от 105 къщи български и 55 гъркомански, има едно училище и една черква. Гъркоманите, ползувайки се от благоволението на чиновниците през деспотическия режим, нарушиха закона и присвоиха си черквата и училището и ги считат за свои и до днес. Тъй като днес е минал вече периодът на произволите и грабителствата, молим да бъдат взети по този въпрос най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Скрепено със селския печат.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Криводол е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната Криводол е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. По време на Първата световна война, от август 1916 до края на септември 1918 г. селото е в границите на военновременна България. В края на 1916 г., българското училище в Егридере е възстановено.[13] Към 1918 година селото има 300 къщи, от които 120 български, 100 български гъркомански, 60 турски и 20 гагаузки. Според Йордан Н. Иванов местните българи наричат гагаузите власи.[2] В 1928 година Криводол е представено като смесено местно-бежанско с 63 бежански семейства и 246 жители общо.[14] Българското екзархийско население на селото се изселва в България на две вълни през 1918 - 1919 и през 1926 година и се заселва в Неврокоп и Неврокопско, Пазарджик и Пловдив. Потомци на българи гъркомани още живеят в Криводол.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Криводол
  • Flag of Greece.svg Анастасия Комбоки (Αναστασία Κομπόκη), гръцка андартска деятелка, агент от III ред[15]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Комбокис (Αθανάσιος Κομπόκης), гръцки андартски деец, агент от III ред, изгорен жив в 1892 година от българи, след като отказва да приеме Екзархията[15]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Самарас или Диму (Αθανάσιος Σαμαράς, Δήμου, ? - 1906), гръцки андартски деец, агент от III ред, убит в Криводол[15]
  • Flag of Greece.svg Василиос Комбокис (Βασίλειος Κομπόκης, ? - 1905), гръцки андартски деец от III ред, четник, син на Атанасиос Комбокис, заедно с брат си Прокопиос Комбокис, след смъртта на баща им в 1892 г., създават един от първите гръцки революционни комитети в района. Василиос Комбокис загива в битка в 1905 година[15]
  • Flag of Greece.svg Евангелия Комбоки (Ευαγγελία Κομπόκη ), гръцка андартска деятелка, агент от трети ред[15]
  • Flag of Greece.svg Константинос Комбокис (Κωνσταντίνος Κομπόκης), гръцки андартски деец от I ред, четник в периода 1905-1908 година, къщата му е изгорена от екзархисти и в нея загиват родителите му и съпругата му[15]
  • Flag of Greece.svg Константинос Самарас или Диму (Κωνσταντίνος Σαμαράς, Δήμου), гръцки андартски деец, агент от III ред[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстю Костадинов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина[16]
  • Flag of Greece.svg Николаос Серпис (Νικόλαος Σέρπης), лекар и деец на гръцката пропаганда, четник и секретар в четата на Георгиос Янглис[15]
  • Flag of Greece.svg Николаос Царухас или Нану (Νικόλαος Τσαρούχας, Νάνου), гръцки андартски деец от III ред, сътрудник на гръцкото консулство в Сяр между 1904-1906 година, участва в запалването на тютюневите складове на българина Паско Мачкордов, а през декември 1905 година гони българите от местната църква, които искат да служат на български. По-късно е арестуван и екзекутиран с двамата си сина[17]
  • Flag of Greece.svg Прокопиос Комбокис (Προκόπιος Κομπόκης), гръцки андартски деец, агент от III ред, сътрудник на драмския митрополит Хрисостом и на гръцкото консулство в периода 1904-1907 година, убит е през март 1907 година от българи пред къщата му[15]
  • Flag of Greece.svg Сотириос Комбокис (Σωτήριος Κομπόκης), гръцки андартски деец, агент от I ред[15]
  • Flag of Greece.svg Томас Циркас (Θωμάς Τσίρκας), гръцки андартски деец, четник в четата на Андонис Критикос до 1905 г., след разпускането на четата подпомага Серското гръцко консулство и има участие в опожаряването на тютюневите складове на Паско Мачкордов, арестуван е от османската власт и е затворен в Солун, но е освободен след Младотурската революция[18]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Εγρή Δερέ -- Καλλιθέα Ζίχνης
  2. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между Долна Струма и Долна Места. София, БАН, 1982, стр. 18.
  3. Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места. София, БАН, 1982, стр. 122.
  4. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144-145.
  6. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
  7. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 2.
  8. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр. 182.
  9. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 202 - 203.
  10. Македоно-одрински преглед, година II, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
  11. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 528.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.845.
  13. Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 153.
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. а б в г д е ж з и к Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, σ. 25
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 365.
  17. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, 25 - 26.
  18. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, 26.


Дем Просечен (Просоцани)
Просечен (Просоцани) | Бъбълец (Пирги) | Голак (Перихора) | Голашки манастир | Голям Семендрик (Мегалокамбос) | Граменци (Грамени) | Горенци (Кали Вриси) | Калапот (Панорама) | Каракавак (Мавролевки) | Карлъково (Микрополи) | Криводол (Калитеа) | Кобалища (Кокиногия) | Малък Семендрик (Микрокамбос) | Минаре (Ситагри) | Нови Калапот (Ангитис) | Плевня (Петруса) | Пършово (Антохори) | Раменци (Пигес) | Ресилово (Харитомени) | Ставрос | Фотилово (Фотоливос) | Чал (Аргируполи)

Исторически села: Кончен

     Портал „Македония“         Портал „Македония