Криводол (дем Просечен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Криводол.

Криводол
Καλλιθέα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Географска област Зъхна
Надм. височина 266 m
Население 626 души (2001)

Криводо̀л или Егрѝдерѐ (на гръцки: Καλλιθέα, Калитеа, до 1921 Εγρή Δερέ, Егри Дере[1]) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия. Населението му е 626 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източните склонове на планината Змийница (Меникио) край пътя Зиляхово - Просечен. В горния край на селото е студеният извор Ля̀сконица, от който води началото си река Серница, а на северозапад от селото, на границата със съседното Горенци имало друг извор и местност, наречени Ку̀манце.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов формата Егри дере, която е по-популярна към 1912 година, е от турското igri dere, крив дол и е превод от старото българско Криводол, което също се пази сред бежанците от селото. Жителското име е егрѝжденин, егрѝжденка, егрѝжден.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Криводол е село в Зъхненска каза на Османската империя. Известно е с мелниците и хубавата си вода. Гръцка статистика от 1866 година показва Ери дере (Ερί-Ντερέ) като село със 750 жители българи православни и 75 турци.[4]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Егри дере (Egri-déré) живеят 612 гърци.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Егри дере (Egri-déré) е посочено като село със 172 домакинства и 75 жители мюсюлмани, 460 българи и 17 власи.[6] эВ 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Егри-дере като село със 124 български и 20 турски къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Ери дере, на СИ от Скрижово 1 час и по-малко. Разположено е на хълмове, до Анджиста 1/2 час. Изкарват най-добър тютюн; между другите грозде и анасон. 2 гръцки църкви: „Св. Атанас“ и „Св. Петка“. Мъжко гръцко училище с 30 ученика. В Ери дере има 10 влашки къщи, 170 български.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Егри дере живеят 1080 българи, 100 турци, 12 арнаути християни, 60 власи и 120 турци християни.[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Egri-Deré) има 1264 българи екзархисти и 72 власи.[10]

На 23 януари гръцка чета напада край Сфелинос осем български първенци от Криводол - двама свещеници, четирима ази, църковният настоятел Ангел Петков и поляка, пътуващи към Зиляхово, и успява да убие Ангел Петков и да рани някои от другите.[11]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Криводол изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Селото ни, което се състои от 105 къщи български и 55 гъркомански, има едно училище и една черква. Гъркоманите, ползувайки се от благоволението на чиновниците през деспотическия режим, нарушиха закона и присвоиха си черквата и училището и ги считат за свои и до днес. Тъй като днес е минал вече периодът на произволите и грабителствата, молим да бъдат взети по този въпрос най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Скрепено със селския печат.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Криводол е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната Криводол е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. По време на Първата световна война, от август 1916 до края на септември 1918 г. селото е в границите на военновременна България. В края на 1916 г., българското училище в Егридере е възстановено.[14] Към 1918 година селото има 300 къщи, от които 120 български, 100 български гъркомански, 60 турски и 20 гагаузки. Според Йордан Н. Иванов местните българи наричат гагаузите власи.[2] В 1928 година Криводол е представено като смесено местно-бежанско с 63 бежански семейства и 246 жители общо.[15] Българското екзархийско население на селото се изселва в България на две вълни през 1918 – 1919 и през 1926 година и се заселва в Неврокоп и Неврокопско, Пазарджик и Пловдив. Потомци на българи гъркомани още живеят в Криводол.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Криводол
  • Flag of Greece.svg Анастасия Комбоки (Αναστασία Κομπόκη), гръцка андартска деятелка, агент от III ред[16]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Комбокис (Αθανάσιος Κομπόκης), гръцки андартски деец, агент от III ред, изгорен жив в 1892 година от българи, след като отказва да приеме Екзархията[16]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Самарас или Диму (Αθανάσιος Σαμαράς, Δήμου, ? – 1906), гръцки андартски деец, агент от III ред, убит в Криводол[16]
  • Flag of Greece.svg Василиос Комбокис (Βασίλειος Κομπόκης, ? – 1905), гръцки андартски деец от III ред, четник, син на Атанасиос Комбокис, заедно с брат си Прокопиос Комбокис, след смъртта на баща им в 1892 г., създават един от първите гръцки революционни комитети в района. Василиос Комбокис загива в битка в 1905 година[16]
  • Flag of Greece.svg Евангелия Комбоки (Ευαγγελία Κομπόκη), гръцка андартска деятелка, агент от трети ред[16]
  • Flag of Greece.svg Константинос Комбокис (Κωνσταντίνος Κομπόκης), гръцки андартски деец от I ред, четник в периода 1905-1908 година, къщата му е изгорена от екзархисти и в нея загиват родителите му и съпругата му[16]
  • Flag of Greece.svg Константинос Самарас или Диму (Κωνσταντίνος Σαμαράς, Δήμου), гръцки андартски деец, агент от III ред[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Георгиев Петков, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстю Костадинов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина[18]
  • Flag of Greece.svg Николаос Серпис (Νικόλαος Σέρπης), лекар и деец на гръцката пропаганда, четник и секретар в четата на Георгиос Янглис[16]
  • Flag of Greece.svg Николаос Царухас или Нану (Νικόλαος Τσαρούχας, Νάνου), гръцки андартски деец от III ред, сътрудник на гръцкото консулство в Сяр между 1904-1906 година, участва в запалването на тютюневите складове на българина Паско Мачкордов, а през декември 1905 година гони българите от местната църква, които искат да служат на български. По-късно е арестуван и екзекутиран с двамата си сина[19]
  • Flag of Greece.svg Прокопиос Комбокис (Προκόπιος Κομπόκης), гръцки андартски деец, агент от III ред, сътрудник на драмския митрополит Хрисостом и на гръцкото консулство в периода 1904-1907 година, убит е през март 1907 година от българи пред къщата му[16]
  • Flag of Greece.svg Сотириос Комбокис (Σωτήριος Κομπόκης), гръцки андартски деец, агент от I ред[16]
  • Flag of Greece.svg Томас Циркас (Θωμάς Τσίρκας), гръцки андартски деец, четник в четата на Андонис Критикос до 1905 г., след разпускането на четата подпомага Сярското гръцко консулство и има участие в опожаряването на тютюневите складове на Паско Мачкордов, арестуван е от османската власт и е затворен в Солун, но е освободен след Младотурската революция[20]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 18.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 122.
  4. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 2.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202 – 203. (на френски)
  11. Македоно-одрински преглед, година II, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
  12. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 528.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  14. Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 153.
  15. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  16. а б в г д е ж з и к Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 25. (на гръцки)
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 43
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 365.
  19. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 25 - 26. (на гръцки)
  20. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 26. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония