Граменци
|
Граменци Γραμμένη |
|
|---|---|
| — село — | |
  Граменци  Граменци |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Просечен |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 95 m |
| Население | 460 души (2001) |
Грамѐнци (на гръцки: Γραμμένη, Грамени, до 1927 Γραμέντζα, Грамедза[1]) е село в Гърция, дем Просечен. Населението му е 460 души (2001).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в южното подножие на планината Щудер в северната част на Драмското поле. Отстои на два километра южно от село Нови Калапот (Ангитис).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името идва вероятно от *Гръменци от гръм, храст.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Грамендза (Γραμέντζα) е село със 150 жители българи православни.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Граменца (Gramentza) е посочено като село с 16 домакинства и 58 жители българи.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Граменца като чифлик с 26 български къщи.[5]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Граменци брои 200 българи-християни.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според преброяването от 1928 година селото е изцяло бежанско със 77 бежански семейства и 253 души.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Грамени.[8]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γραμέντζα - Γραμμένη
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 104.
- ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146 – 147.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 181.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
Портал „
