Граменци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Граменци
Γραμμένη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Географска област Зъхна
Надм. височина 95 m
Население 460 души (2001)

Грамѐнци (на гръцки: Γραμμένη, Грамени, до 1927 Γραμέντζα, Грамедза[1]) е село в Гърция, дем Просечен. Населението му е 460 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южното подножие на планината Щудер в северната част на Драмското поле. Отстои на два километра южно от село Нови Калапот (Ангитис).

История[редактиране | редактиране на кода]

Надгробна стела на Тиберий Клавдий Максим, открита при Граменци. Археологически музей в Драма

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името идва вероятно от *Гръменци от гръм, храст.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Грамендза (Γραμέντζα) е село със 150 жители българи православни.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Граменца (Gramentza) е посочено като село с 16 домакинства и 58 жители българи.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Граменца като чифлик с 26 български къщи.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Граменци брои 200 българи-християни.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според преброяването от 1928 година селото е изцяло бежанско със 77 бежански семейства и 253 души.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Грамени.[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 104.
  3. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 181.
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония