Кобалища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кобалища
Κοκκινόγεια
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Надм. височина 111 m
Население (2001) 600 души

Коба̀лища или Куба̀лища или Кобалица (на гръцки: Κοκκινόγεια, Кокиногия, до 1927 Κουμπάλιστα, Кубалиста[1]) е село в Гърция, в дем Просечен, област Източна Македония и Тракия. Населението му е 600 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Драмското поле на 23 километра северозападно от Драма.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името вероятно е патронимично име от личното име *Кобил, от *ковил, от *копил(е). Но може да се предполага и от кобила (заради облика Кобилица, сравним с местното име Кобилица в Шар) с а вместо и поради кръстосване с гръцкото καβάλλης, работен кон от латинското caballus.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Кобалища е българско село в Драмска каза на Османската империя.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Кобалища, на СЗ от Просочен 1 час разстояние. Това село е разположено до реката Панега, един час по-надолу от Елешките дупки. Нивя плодородни, изкарват най-добър тютюн. В църквата четат български. Има училищно здание без учител. 100 къщи български и остатъкът турци.[4]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 50 български къщи и 90 турски.[5] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Кобалища има 350 жители българи християни, 360 турци и 20 цигани.[6]

След Илинденското въстание в 1904 година почти цялата християнска част на селото минава под върховенството на Българската екзархия.[7]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Кобалища (Kobalichta) се състои от 440 българи екзархисти и в селото действа основно българско училище с един учител и 45 ученици.[8]

През 1910 година по инициатива на драмския мютесариф Тахсин Узер в селото е построена сграда на турско девическо училище, с осем класни стаи и два салона. Разрушена е и старата джамия и е построена нова. През 1912 година въпреки съпротивата на мюсюлманския Селски съвет по образование е разрешено на християнски деца да посещават мюсюлманското училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Кобалища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. По време на Първата световна война, от август 1916 до края на септември 1918 г. селото е в границите на военновременна България. В края на 1916 г., българското училище в Кобалища е възстановено.[11] Към 1918 година според Йордан Н. Иванов селото има 150 семейства - половината българи, половината турци, но има и две гагаузки семейства, дошли от съседните гагаузки села. Турците са изселени в 20-те години и на тяхно място са настанени гърци бежанци. Към 1928 година Кобалища е смесено местно-бежанско село с 219 семейства и 879 души бежанци.[12] Част от българите напускат след Първата световна война, част - в 1925 година и се настаняват в Неврокопско, Станимака, Пазарджик, а последните семейства - в 1944 година след изтеглянето на българските войски от района.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кобалища
  • Flag of Bulgaria.svg Алексо Димитров (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестрова рота на 13 кукушка дружина, носител на бронзов медал[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги А. Титанов или Титянев, наречен Звездоброев (1884 - ?), деец на ВМОРО[14], македоно-одрински опълченец, учител, 1 рота на 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Вангелов (1893 - 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на рота на 13 кукушка дружина, загинал в Междусъюзническата война на 28 юни 1913 година[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Янев (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилов, четата на Стоян Филипов, 1 рота рота на 14 воденска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Димитров (1894 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Титянов (1892 - 1975), македоно-одрински опълченец, учител, 4 рота на 13 кукушка дружина,[15] деец на ВМРО (обединена)
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Павлов, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Димитров Балтаджиев (? - 1964), македоно-одрински деец от четата на Михаил Даев, емигрирал в България със семейството си през 1913 г., като първоначално се установява в Неврокоп, след това се мести в Хасково, а накрая се заселва в пазарджишкото село Мокрище, където умира
Свързани с Кобалища

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Митринов Г., Мутафов Е. Фасаден ктиторски надпис на църквата "Св. Архангел Михаил" в с. Кобалища, Драмско. - Български език, 2, 2016, ISSN:0005-4283, 81-88.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κουμπάλιστα -- Κοκκινόγεια
  2. а б Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 13.
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 103.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 34.
  5. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  6. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 198.
  7. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 204-205.
  9. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 293, 305.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 849 - 852.
  11. Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 153.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 211.
  14. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.42
  15. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 704.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 106.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 818.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 219.
Дем Просечен (Просоцани)
Просечен (Просоцани) | Бъбълец (Пирги) | Голак (Перихора) | Голашки манастир | Голям Семендрик (Мегалокамбос) | Граменци (Грамени) | Горенци (Кали Вриси) | Калапот (Панорама) | Каракавак (Мавролевки) | Карлъково (Микрополи) | Криводол (Калитеа) | Кобалища (Кокиногия) | Малък Семендрик (Микрокамбос) | Минаре (Ситагри) | Нови Калапот (Ангитис) | Плевня (Петруса) | Пършово (Антохори) | Раменци (Пигес) | Ресилово (Харитомени) | Ставрос | Фотилово (Фотоливос) | Чал (Аргируполи)

Исторически села: Кончен

     Портал „Македония“         Портал „Македония