Кобалища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кобалища
Κοκκινόγεια
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Надм. височина 111 m
Население (2001) 600 души

Коба̀лища или Куба̀лища или Кобалица (на гръцки: Κοκκινόγεια, Кокиногия, до 1927 Κουμπάλιστα, Кубалиста[1]) е село в Гърция, в дем Просечен, област Източна Македония и Тракия. Населението му е 600 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Драмското поле на 23 километра северозападно от Драма.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името вероятно е патронимично име от личното име *Кобил, от *ковил, от *копил(е). Но може да се предполага и от кобила (заради облика Кобилица, сравним с местното име Кобилица в Шар) с а вместо и поради кръстосване с гръцкото καβάλλης, работен кон от латинското caballus.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Кобалища е българско село в Драмска каза на Османската империя.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Кобалища, на СЗ от Просочен 1 час разстояние. Това село е разположено до реката Панега, един час по-надолу от Елешките дупки. Нивя плодородни, изкарват най-добър тютюн. В църквата четат български. Има училищно здание без учител. 100 къщи български и остатъкът турци.[4]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 50 български къщи и 90 турски.[5] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Кобалища има 350 жители българи християни, 360 турци и 20 цигани.[6]

След Илинденското въстание в 1904 година почти цялата християнска част на селото минава под върховенството на Българската екзархия.[7]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Кобалища (Kobalichta) се състои от 440 българи екзархисти и в селото действа основно българско училище с един учител и 45 ученици.[8]

През 1910 година по инициатива на драмския мютесариф Тахсин Узер в селото е построена сграда на турско девическо училище, с осем класни стаи и два салона. Разрушена е и старата джамия и е построена нова. През 1912 година въпреки съпротивата на мюсюлманския Селски съвет по образование е разрешено на християнски деца да посещават мюсюлманското училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Кобалища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. По време на Първата световна война, от август 1916 до края на септември 1918 г. селото е в границите на военновременна България. В края на 1916 г., българското училище в Кобалища е възстановено.[11] Към 1918 година според Йордан Н. Иванов селото има 150 семейства - половината българи, половината турци, но има и две гагаузки семейства, дошли от съседните гагаузки села. Турците са изселени в 20-те години и на тяхно място са настанени гърци бежанци. Към 1928 година Кобалища е смесено местно-бежанско село с 219 семейства и 879 души бежанци.[12] Част от българите напускат след Първата световна война, част - в 1925 година и се настаняват в Неврокопско, Станимака, Пазарджик, а последните семейства – в 1944 година след изтеглянето на българските войски от района.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кобалища
  • Flag of Bulgaria.svg Алексо Димитров (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестрова рота на 13 кукушка дружина, носител на бронзов медал[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги А. Титанов или Титянев, наречен Звездоброев (1884 – ?), деец на ВМОРО[14], македоно-одрински опълченец, учител, 1 рота на 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Вангелов (1893 – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на рота на 13 кукушка дружина, загинал в Междусъюзническата война на 28 юни 1913 година[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Янев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилов, четата на Стоян Филипов, 1 рота рота на 14 воденска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Димитров (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Титянов (1892 – 1975), македоно-одрински опълченец, учител, 4 рота на 13 кукушка дружина,[15] деец на ВМРО (обединена)
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Павлов, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Димитров Балтаджиев (? – 1964), македоно-одрински деец от четата на Михаил Даев, емигрирал в България със семейството си през 1913 г., като първоначално се установява в Неврокоп, след това се мести в Хасково, а накрая се заселва в пазарджишкото село Мокрище, където умира
Свързани с Кобалища

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Митринов Г., Мутафов Е. Фасаден ктиторски надпис на църквата "Св. Архангел Михаил" в с. Кобалища, Драмско. – Български език, 2, 2016, ISSN:0005-4283, 81-88.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κουμπάλιστα -- Κοκκινόγεια
  2. а б Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 13.
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 103.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 34.
  5. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  7. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 204-205.
  9. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 293, 305.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 849 – 852.
  11. Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 153.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 211.
  14. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.42
  15. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 704.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 106.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 818.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 219.
Дем Просечен (Просоцани)
Просечен (Просоцани) | Бъбълец (Пирги) | Голак (Перихора) | Голашки манастир | Голям Семендрик (Мегалокамбос) | Граменци (Грамени) | Горенци (Кали Вриси) | Калапот (Панорама) | Каракавак (Мавролевки) | Карлъково (Микрополи) | Криводол (Калитеа) | Кобалища (Кокиногия) | Малък Семендрик (Микрокамбос) | Минаре (Ситагри) | Нови Калапот (Ангитис) | Плевня (Петруса) | Пършово (Антохори) | Раменци (Пигес) | Ресилово (Харитомени) | Ставрос | Фотилово (Фотоливос) | Чал (Аргируполи)

Исторически села: Кончен

     Портал „Македония“         Портал „Македония