Кочо Павлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кочо Павлов
български революционер
Роден

Константин (Кочо) Павлов Василев, наречен Огнянов, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кочо Павлов е роден в просеченското село Кобалища, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Работи като учител в родното си село и в същото време е член на ВМОРО.[1][2] Участва в Ловчанския конгрес на ВМОРО през лятото на 1906 година.[1] Четник е на Тодор Паница.[3]

По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 1 рота на 15 щипска дружина, носител е на бронзов медал.[4]

След войните става деец на Македонската федеративна организация. По време на Неврокопската акция на ВМРО през октомври 1922 година, заедно с Паница, Яне Богатинов и Георги Лаков оказва съпротива на ВМРО и успява да се спаси.[1] Първоначално е в Драмско, Гърция,[3] след това заминава за Югославия и заедно с Кръсте Делипапазов и Георги Лаков се установява в Горни Милановац, където според Иван Михайлов, получават по хиляда динара от Белград.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Спомени на Екатерина Иванова Измирлиева - Паница. // Сите българи заедно. Посетен на 7 февруари 2019.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 72.
  3. а б Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Универститетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954–81–87–56–6. с. 53.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 111.
  5. Билярски, Цочо. През 1929 година, в брошурата „Родоотстъпници“, Ванчо Михайлов публикува списък на сръбски и болшевишки агенти в България. // ExtremeCentrePoint. Посетен на 7 февруари 2019.
     Портал „Македония“         Портал „Македония