Кочо Павлов
| Кочо Павлов | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
Константин (Кочо) Павлов Василев, наречен Огнянов, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Кочо Павлов е роден в просеченското село Кобалища, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Работи като учител в родното си село и в същото време е член на ВМОРО.[1][2] Участва в Ловчанския конгрес на ВМОРО през лятото на 1906 година.[1] Четник е на Тодор Паница.[3]
По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 1 рота на 15 щипска дружина, носител е на бронзов медал.[4]
След войните става деец на Македонската федеративна организация. По време на Неврокопската акция на ВМРО през октомври 1922 година, заедно с Паница, Яне Богатинов и Георги Лаков оказва съпротива на ВМРО и успява да се спаси.[1] Първоначално е в Драмско, Гърция,[3] след това заминава за Югославия и заедно с Кръсте Делипапазов и Георги Лаков се установява в Горни Милановац, където според Иван Михайлов, получават по хиляда динара от Белград.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Спомени на Екатерина Иванова Измирлиева - Паница // Сите българи заедно. Посетен на 7 февруари 2019.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 72.
- ↑ а б Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Универститетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954–81–87–56–6. с. 53.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
- ↑ Билярски, Цочо. През 1929 година, в брошурата „Родоотстъпници“, Ванчо Михайлов публикува списък на сръбски и болшевишки агенти в България // ExtremeCentrePoint. Архивиран от оригинала на 2019-02-09. Посетен на 7 февруари 2019.
