Бъбълец
Бъбълец Πύργοι | |
— село — | |
Панорама към Бъбълец | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Просечен |
Географска област | Боздаг |
Надм. височина | 530 m |
Население | 151 души (2021 г.) |
Бъбълец в Общомедия |
Бъбълец[1] или Бабалец[2] или Боблец[1] (на гръцки: Πύργοι, Пирги, до 1927 Βοβλίτσι, Вовлици, Μπουμπλίτσι, Бублици, Βουβλίτσι, Вувлици[3]) е село в Гърция, дем Просечен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 530 m надморска височина,[4] на 19 km северозападно от град Драма и на 12 километра североизточно от демовия център Просечен (Просоцани) високо в южните склонове на планината Боздаг (Фалакро) в подножието на Сушица и Наковица.[5]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името Бъбълец е от звукоподражателното бъл-бъл с непълно удвояване на сричката – бъбля, бълболя (за вода), шумя еднообразно, или от съществителното *бъбъл (от бълбъл), бълболене, подобно на бъбър, бърборене от бъбря, и наставка -ец. Епентезата на ъ в съчетание на съгласна и л е обичайна за българския език. Боблец и Боблич са без такава епентеза и с о вместо ъ от говора на някои съседни села.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според Стефан Веркович към края на XIX век Боблиц има мъжко население 279 души, което живее в 66 къщи. Част от жителите му са помаци.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Бъбълец, на С от Драма; минува се през Плевня, понеже между Драма и Бъбълец се изпречва стръмен връх от Боздаг. От Плевня 1 1/2 час на СИ. Околност планиниста; селянете въгляри и дървари. Църква, в която се чете смесено. 30 къщи български и 30 помачки.[7] | “ |
В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 18 къщи българи и 50 помашки.[8] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Боболец е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 240 българи-християни и 245 българи-мохамедани, както и 7 цигани.[9]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Бъболец (Baboletz) се състои от 160 българи патриаршисти гъркомани и в селото действа основно гръцко училище с един учител и десет ученици.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на Балканската война Бъбълец е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция.
В 20-те години, по силата на Лозанския договор, турското население е изселено в Турция, но на негово място не са настанявани гърци бежанци. В 1927 година името на селото е сменено на Пирги.[4]
Църквата в селото е „Преображение Господне“.
Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като се занимава и със скотовъдство.[4]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Фиркалия[11] | Φιρκάλιο | Плайес | Πλαγιές[12] | местност в Боздаг на ЮЗ от Бъбълец[11] |
Чипирин[11] | Τσιπιρίν | Врахи | Βράχοι[12] | връх в Боздаг на СЗ от Бъбълец (1291 m)[11] |
Вилек | Βιλέκ | Апокримнон | Άπόκρημνον[12] | връх в Боздаг на С от Бъбълец (1419 m)[11] |
Бряза[11] | Μπριάζα | Левки Корифи | Λευκή Κορυφή[12] | връх в Боздаг на СИ от Бъбълец (1462 m)[11] |
Насклица[11] | Νασκλίτσα | Дасомено | Δασωμένο[12] | гора в Боздаг на СИ от Бъбълец[11] |
Бучинища | Μπούτσινιστ | Рахи | Ράχη[12] | |
Насквица[11] | Νάσκβιτσα | Рема Профиту | Ρέμα Προφήτου[12] | река в Боздаг на СИ от Бъбълец, приток на Сушица[11] |
Деблина | Ντεμπλίνα | Фундукорема | Φουντουκόρρεμα[12] | река в Боздаг на С от Бъбълец, приток на Сушица[11] |
Усоница | Ούσονίτσα | Фидотон | Φιδωτόν[12] | река в Боздаг на С от Бъбълец, приток на Сушица[11] |
Капи | Κάπι | Стенорема | Στενόρρεμα[12] | река |
Картал Бунар | Καρτάλ Μπουνάρ | Аетопиги | Άετοπηγή[12] | извор в Боздаг на СИ от Бъбълец[11] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 169[4] | 442[4] | 291[4] | 396[4] | 375[4] | 450[4] | 226[4] | 259[4] | 250[4] | 318 | 274 | 151 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 85.
- ↑ Влаховъ, Георги Д. Карта България. Съставена по най-новитѣ карти на Сръбския, Българския и Руския Генерални Щабове съ допълнителни изменения на съобщенията по свѣдения, дадени отъ г. г. Окрѫж. Инженери, чрѣзъ Министерството на Обществ. Сгради и пр. Статистическитѣ свѣдения сѫ взети отъ Дирекцията на Статистиката по послѣднитѣ и нови прѣброявания. София, Лит. Рах. Нисимовъ & Иванъ Празе, 1904.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 143. (на македонска литературна норма)
- ↑ Δράμα // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 27 декември 2015.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 113.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 35.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204-205. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 21. (на гръцки)
|