Бъбълец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бъбълец
Πύργοι
— село —
Панорама към Бъбълец
Панорама към Бъбълец
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Географска област Боздаг
Надм. височина 636 m
Население (2001) 318 души
Бъбълец в Общомедия

Бъбълец или Боблец (на гръцки: Πύργοι, Пирги, до 1927 Βοβλίτσι, Вовлици, Μπουμπλίτσι, Бублици, Βουβλίτσι, Вувлици[1]) е село в Гърция, дем Просечен. Населението му е 318 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Входът на Боболец

Селото се намира на 19 километра северозападно от град Драма и на 12 километра североизточно от демовия център Просечен (Просоцани) високо в южните склонове на планината Боздаг (Фалакро) в подножието на Сушица и Наковица.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името Бъбълец е от звукоподражателното бъл-бъл с непълно удвояване на сричката – бъбля, бълболя (за вода), шумя еднообразно, или пък от съществителното *бъбъл (от бълбъл), бълболене, подобно на бъбър, бърборене от бъбря, и наставка -ец. Епентезата на ъ в съчетание на съгласна и л е обичайна за българския език. Боблец и Боблич са без такава епентеза и с о вместо ъ от говора на някои съседни села.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Боблиц има мъжко население 279 души, което живее в 66 къщи. Част от жителите му са помаци.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бъбълец, на С от Драма; минува се през Плевня, понеже между Драма и Бъбълец се изпречва стръмен връх от Боздаг. От Плевня 1 1/2 час на СИ. Околност планиниста; селянете въгляри и дървари. Църква, в която се чете смесено. 30 къщи български и 30 помачки.[5]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 18 къщи българи и 50 помашки.[6] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Боболец е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 240 българи-християни и 245 българи-мохамедани, както и 7 цигани[7].

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Бъболец (Baboletz) се състои от 160 българи патриаршисти гъркомани и в селото действа основно гръцко училище с един учител и десет ученици.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война Бъбълец е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция.

В 1927 година името на селото е сменено на Пирги.

Църквата в селото е „Преображение Господне“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βοβλίτσιον - Πύργοι
  2. Δράμα. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 27 декември 2015.
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 85.
  4. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 113. (на български)
  5. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 35.
  6. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  7. Кънчов, Васил. Драмска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 198. (на български)
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 204-205.


Дем Просечен (Просоцани)
Просечен (Просоцани) | Бъбълец (Пирги) | Голак (Перихора) | Голашки манастир | Голям Семендрик (Мегалокамбос) | Граменци (Грамени) | Горенци (Кали Вриси) | Калапот (Панорама) | Каракавак (Мавролевки) | Карлъково (Микрополи) | Криводол (Калитеа) | Кобалища (Кокиногия) | Малък Семендрик (Микрокамбос) | Минаре (Ситагри) | Нови Калапот (Ангитис) | Плевня (Петруса) | Пършово (Антохори) | Раменци (Пигес) | Ресилово (Харитомени) | Ставрос | Фотилово (Фотоливос) | Чал (Аргируполи)

Исторически села: Кончен

     Портал „Македония“         Портал „Македония