Гражден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Преспанско, Гърция. За селото в Дебърско, Албания вижте Граждане.

Гражден
Βροντερό
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 1174 m
Население 183 души (2001)

Гражден или Граждено или Граждани (на гръцки: Βροντερό, Врондеро, катаревуса: Βροντερόν, Врондерон, до 1926 Γκράσδενι, Граздени[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония със 183 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Голема Преспа близо до границата с Албания в подножието на планината Сува гора. Отдалечено е на 70 километра западно от град Лерин (Флорина).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 под името Граздани с 35 семейства.[2] Селото е споменато в Слепченския поменик от XVII–XVIII век като Граждено. Според академик Иван Дуриданов, като се вземе предвид, че жителското име е гражденец, гражденци, етимологията на името е от миналото страдателно причастие граждено от * gardjeno.[3]

До началото на XIX век селото е албанско, но поради неблагоприятното му място албанците се изселват във Винени, а виненци се заселват в Гражден. Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) в 1889 година в селото има 84 домакинства с 431 жители българи.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Грачино (Gratchino) е посочено като село в каза Ресен със 23 домакинства и 69 жители мюсюлмани и 20 българи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Граждино живеят 276 българи.[6] В началото на XX век населението на Гражден е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гражино има 400 българи екзархисти.[8] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Граждино има 55 къщи с 472 жители и функционират църква с 2 свещеници и училище с 1 учител.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Гражден са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Гражден попада в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Врондерон, в превод гърмящо.[11] В междувоенния период има силна емиграция в посока България и Югославия. По време на Гражданската война цялото население на Гражден го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия, в Чехословакия 112 души, а в Австралия 43 души[12]. След войната в селото са настанени власи от Епир.[13]

Според изследване от 1993 година селото е „влашко“, като влашкият език в него е запазен на високо ниво.[14]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 437 души
  • 1920 – 380 души
  • 1928 – 418 души
  • 1940 – 507 души
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 371 души
  • 1971 – 310 души
  • 1981 – 172 души
  • 1991 – ? души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гражден
  • Flag of Bulgaria.svg Алекси Спиров Василевски (р. 1901), в 1920 - 1923 и 1926 - 1932 година е емигрант в САЩ, след установяването на диттакурата на Метксас в 1936 г. емигрира във Франция, където остава до 1940 г., в 1941 - 1947 година е участник в партизанското движение в Леринско, оставя спомени[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Божил Спиров (Спировчов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Христев (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Трайков (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на кръст „За храброст[18]
  • Flag of Greece.svg Лазо Ангеловски (1925 – 1948), гръцки политик, деец на Демократичната армия на Гърция
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Ангелов (1895 – 1933), български революционер, деец на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Тасев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на бронзов медал[19]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

((en)) Официален сайт на дем Преспа

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκράσδενι - Βροντερόν
  2. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 114.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 176 – 177.
  4. Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 242.
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  9. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. Ристовски, Христо, Дробицки, Гоче. „Граждено: 1949“, Здружение на деца бегалци од егејскиот дел на Македонија, Скопие, 2001, стр.139-141.
  13. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  14. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  15. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 77. Посетен на 31 август 2015.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.630.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.757.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.725.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.694.
     Портал „Македония“         Портал „Македония