Бръщен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Бръщен
Поглед към Бръщен
Поглед към Бръщен
Общи данни
Население 906 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,914 km²
Надм. височина 1079 m
Пощ. код 4821
Тел. код 030459
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 6700
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Доспат
Елин Радев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Бръщен
Кемил Кочаков
(ЛИДЕР)
Бръщен в Общомедия

Бръщен е село в Южна България наричано в миналото с различни произношения (Бърщен, Барщен). То се намира в община Доспат, област Смолян, непосредствено на самата граница с Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бръщен се намира в планински район с обширна борова гора. То попада в историко-географската област Чеч. Селото е разположено на ръба на каньона на река Доспат от източната страна. От селото надолу към реката са направени ниви в терасовидна форма. Бръщен се намира на 1,5 км. от границата с Гърция. Най-високата точка в землището на селото е върхът (1368 м.), на който се намира гранична пирамида номер 186. На 800 м. югоизточно от центъра на Бръщен се намира Ваклинова чука. Там през нощта на 1 срещу 2 юли 1953 г. в престрелка с диверсионно-разузнавателна група смъртоносно са ранени младши сержант Вергил Ваклинов и неговият верен другар – служебното куче Вихър.

изглед на с.Бръщен от „Чуката“

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Бръщен има дълга история. Най-ранното известно селище в землището на Бръщен е датирано към късната бронзова епоха. Край Бръщен е открито и още едно селище, което не може да бъде отнесено еднозначно към късната бронзова или ранната желязна епоха.[1]

В османските документи селото се среща под името Бращани (на османски турски: بــراـتـانـﻰ‎).[2] В 19 век Бръщен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Барщен (Barschten) е посочено като село с 40 домакинства и 115 жители помаци.[3] През 1899 година селото има население 274 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Бръщен (Барщенъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 220 българи-мохамедани[5] в 50 къщи.[6]. Спред Стефан Веркович към края на 19 век Бръщен има мюсюлманско мъжко население 134 души, което живее в 40 къщи.[7]

През 1912 година покръстителите, придружени от хайдушки дружини и паравоенни формирования, не успяват да влязат в селото, тъй като жителите му дали много силен отпор с картечницата, която притежавали. Така Бръщен остава може би единственото помашко село, което не било засегнато от масовите насилствени покръствания от 1912 – 1913 година.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочан, Бръшлян, Жишево, Любча, Марулево, Усина и Црънча живеят 2416 помаци.[8]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Джамията в селото.

Населението на селото е помашко и изповядва ислям, но има и смесени бракове.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство
  • ОУ „Яне Сандански“
  • Детска градина „Кокиче“
  • НЧ „Христо Смирненски“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На влизане в село Бръщен.

Между Бръщен и Црънча над река Доспат има римски мост, който е запазен отчасти. Непосредствено до него се намира лобното място на редник Дончо Ганев – граничар, загинал в престрелка с диверсионно-разузнавателна група през нощта на 1 срещу 2 юли 1953 г. До моста има паметна плоча на Дочно Ганев. До плочата на Ганев е имало и паметна плоча на младши сержант Вергил Ваклинов, ранен смъртоносно на Ваклинова чука в престрелка със същата група. Плочата на Ваклинов до римския мост е липсвала неизвестно откога до 3 юли 2010 г.

На 3 юли 2010 г. паметната плоча на Вергил Ваклинов е възстановена по инициатива на членове на Интернет форум „Граничарите на България“. Плочата е открита от Героя на Гранични войски и участник в престрелката на римския мост Александър Александров. Мероприятието е осъществено със съдействието на РДГП Смолян, ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат. Присъстват членове на форум „Граничарите на България“, племенници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, Заместник-директора на РДГП Смолян, Началника на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, Директора на НУ „Вергил Ваклинов“ – Доспат заедно група деца от училището.

На 2 юли 2011 г. на Ваклинова чука, където е лобното място на Вергил Ваклинов и кучето му Вихър е открита нова паметна плоча с образите им. Плочата е изработена по инициатива на членове на Интернет форум „Граничарите на България“. Присъстват членове на форум „Граничарите на България“, племенници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, Директора на РДГП Смолян, Началника на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, Директора на НУ „Вергил Ваклинов“ – Доспат заедно група деца от училището.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Село Црънча в ляво и село Бръщен в дясно.

Родени[редактиране | редактиране на кода]

  • Мехмед Синап – родопски воевода, предводител на първото антифеодално въстание в Османската държава;
  • Ахмед Якубов – противник и пострадал от Възродителния процес, дългогодишен кмет;
  • Рамзи Якубов – противник и пострадал от Възродителния процес и затворник от политическите репресии през 1944 година;[9]
  • Канадската петорка – противници на Възродителния процес и бежанци в Канада от 1 май 1972 година:
    • Салих Якубов
    • Салих Карагьозов
    • Сафет Чаушев
    • Асан Джурелов
    • Зюлфин Талипов

Починали[редактиране | редактиране на кода]

  • Detlef Heiner – 19-годишен гражданин на ГДР, застрелян на 18 март 1980 край Бръщен при опит за бягство в Гърция
  • Andreas Stuetzer – 19-годишен гражданин на ГДР, застрелян на 18 март 1980 край Бръщен при опит за бягство в Гърция

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кухнята е традиционна за Родопите: клин (родопска баница), качамак, ашуре (прясно мляко с ориз и царевични зърна).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цветкова, Юлия. Паметници от праисторията и тракийската древност. // Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 – 1999 г.. София, NOUS Publisher, 2002. ISBN 954-90387-6-9. OCLC 405177082. с. 41.
  2. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 37.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132 – 133.
  4. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция – 7. // Pomak News Agency, 2012-01-02. Посетен на 2012-01-03.
  5. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
  6. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 269.
  7. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  8. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  9. Вучков, Сергей. Нелегални мюсюлмански групи в Западните Родопи през втората половина на 40-те години на XX век. // Балканистичен форум (1). 2011. ISSN – 3970 1310 – 3970. с. 285 – 286.
  • Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г. ;